МЕСЕЦ  АВГУСТ  -  СТИХОВЕ,  ПЕСНИ,  ВИДЕО



                                                        АВГУСТ

               И  ОТНОВО  ЕДРЕЯТ  СМОКИНИ  ПО  КРЕХКИТЕ  КЛОНИ,
        БЕЗРАЗБОРНО  НАХВЪРЛЯНИ  ЖЕНСКИ  ТЕЛА  ПО  ДЪРВОТО.
     МЛЕЧНА  ГРЪД  И  ЛИСТО.  А  ПРЕЗРЕЛИТЕ  В МИГ  СЕ  ОТРОНВАТ,
СБРЪЧКАН  ПАДА  СТРЕМГЛАВО  ПЛОДЪТ,  А  СЛЕД  НЕГО  -  ЛИСТОТО.

              И  ОГОЛЕНИ  ГНИЯТ  БЕЗ  СВЯН  И  БЕЗ  БОЛКА,  ПОЛЕКА
              ЧЕРНИ  МРАВКИ  БРАЗДЯТ  ИЗКЪЛВАНИТЕ  СУХИ  РУИНИ.
           ТЪЙ  ОТКАКТО  СЕ  ПОМНЯ  -  ДЪРВОТО,  ПРЕДИ  ДА  ОЛЕКНЕ,
            ВСЕ  МЕ  УЧИ  НА  НЯКАКВА  МЪДРОСТ,  КОЯТО  ПРОКЛИНАМ.

            Тоня  Трайкова




                                                  АВГУСТ

     СОЛ  В  МОЯТА  РАНА,  В  БОЛКАТА  -  БОЛКА:  МАРИНА.
     РАНО  ЛИ  ТРЪГНАХ,  КАК  ЛИ  ЩЕ  СТИГНА  -  КАЖИ  МИ.
          АВГУСТ  Е  КАК,  И  В  ЕЛАБУГА  СВЕТИ  РЯБИНА,
          АСТРИ  ГОРЯТ  ВЪРХУ  КАМЪКА  С  ТВОЕТО  ИМЕ.

           АВГУСТ  ОСТАНА  ПОСЛЕДНО  СТИХОТВОРЕНИЕ,
В  СВОБОДАТА  НА  ПРИМКАТА  ЯСНА  ОТ  ТЕБ  СЪТВОРЕНА:
    БЕЗ  ЧЕРНОВА,  НА  ЕДИН  ДЪХ  -  ОТ  ЖЕСТА  ТИ  ТОЧЕН!
           СИПЯТ  СЕ  ЗРЕЛИ  ЗВЕЗДИ  КАТО  МНОГОТОЧИЕ...

    СОЛ  В  МОЙТА  РАНА,  В  БОЛКАТА  -  БОЛКА:  МАРИНА.
    АВГУСТ  ЗАПОЧНА,  ПАК  ЛИ  ЩЕ  СВЪРШИ  -  КАЖИ  МИ.
  СТРАШЕН  Е  ПЪТЯТ,  И  С  МРАК  НИ  ОБГРАЖДА  ДУШИТЕ;
        В  НЕГОВО  ИМЕ  -  ТОЛКОЗ  РАДОСТИ  БЯХА  УБИТИ,

       ТОЛКОВА  РАНИ  -  НЕ  ЗАРАСТВАХА  ДЪЛГИ  ГОДИНИ...
            ТВОИТЕ  ЖЕСТОКИ  УРОЦИ  ГИ  ПОМНЯ,  МАРИНА:
        СИЛА  ЩОМ  НЯМАШ,  ЩОМ  ГЪРЛОТО  СУХО  НЕМЕЕ  - 
     С  КЪРВАВО  ГЪРЛО  ТИ  ТРЯБВА  ТОВА  ДА  ВЪЗПЕЕШ!

   АВГУСТ  -  НАПРЕДВА.  ЗАСТРАШИТЕЛНО  ЗРЕЕ  РЯБИНА...
       И  ЧЕРНОВА  ДА  Е  -  ПАК  МИ  Е  СТРАШНО,  МАРИНА!
       ПЪТ  СЛЕД  НОЗЕТЕ  ТИ:  БУРЕНИ  ЧАКАТ  -  ДА  МИНА.
      РАНО  ЛИ  ТРЪГНАХ,  КАК  ЛИ  ЩЕ  СТИГНА  -  КАЖИ  МИ...

      В  памет  на  Марина  Цветаева
      Валентина  Радинска




                                  АВГУСТ

    О,  АВГУСТ  -  ЯСЕН,  НЕЖЕН  И  СПОКОЕН,
    С  ПРЕДЧУВСТВИЕ  ЗА  МИМОЛЕТНОСТТА,
            ТИ  ПОЗЛАТИ  ЗЕЛЕНИТЕ  ЛИСТА,
ЗАКЛЮЧИ  ЧУВСТВАТА  В  ПОРЯДЪК  СТРОЕН.

     СЛУЧАЙНО  МОЖЕ  БИ  ДЕНЯТ  Е  ЗНОЕН  - 
         ПО-СРОДНА  МУ  Е  ТЪЖНАТА  МЕЧТА,
         НА  ТИХАТА  ПРОХЛАДА  ПРЕЛЕСТТА
       С  ПОЧИВКА  ОТ  ЖИВОТА  НЕСПОКОЕН.

     СТЪБЛАТА  ЖЪЛТИ  ЗА  ПОСЛЕДЕН  ПЪТ
     ЗВЪНЯТ,  ПРЕДИ  НА  СЪРПА  ОСТРИЕТО
        ДА  СЕ  ИЗВИЕ  МЕЖДУ  КЛАСОВЕТЕ.

       В  НИВЯТА  ТЕЖКИ  СНОПОВЕ  ЛЕЖАТ,
           А  ВЪВ  НЕБЕТО  ЖЕРАВИ  ЛЕТЯТ
      И  СЕ  СБОГУВАТ  С  РОДНИТЕ  ПОЛЕТА.

      Автор:  Константин  Балмонт
      Превод:  Андрей  Андреев




                      АВГУСТ

        ЗВЕЗДИТЕ  -  ПИЯНИ  ВИШНИ.
АВГУСТ  -  ЖЕТВАР  НА  ЧУВСТВА.
СНОП  ОТ  ВЪПРОСИ  -  ИЗЛИШНИ.
ЛУНАТА  -  В  СВАТБЕНА  ФУСТА.

       СВЕТЛИ  ФУРКЕТИ  В  КОСИТЕ  - 
КЛОНКИ  ОТ  БИЛЕ  ОМАЙНО.
МИСЛИ  -  С  РОСА  ИЗМИТИ
В  УТРИННА  ДОБА  ПОТАЙНА.

       АВГУСТ!  ЩУРЧОВИ  НОЩИ!
ПЕСЕННА  ЛЮЛКА  -  ЗОРАТА.
ЧУВСТВА...  И  СТРАСТ...   И  ОЩЕ...
СТЪПКИ  НА  ОБИЧ  В  ТРЕВАТА.

Мария  Панайотова




                    АВГУСТ

       ЛЯТОТО  Е  ИЗБЕЛЯЛО.
МЪЛНИИТЕ  МУ  УГАСНАХА.
ЯЛОВИТЕ  КРАВИ  ЯРОСТНО
ГАЗЯТ  ЕСЕННИТЕ  ПРАСКОВИ.

ИЗТЪНЯХА  ЛЕНЕНИТЕ  РИЗИ
       НА  СПОКОЙНИТЕ  ПАСТИРИ.
И  СТАДАТА  ВЕЧЕ  СЛИЗАТ
ПО  ГОРЧИВИТЕ  БАИРИ.

ДЪХ  НА  БОРИНА  И  ХВОЙНА
       ЩЕ  ИЗПЪЛНИ  КЪЩИТЕ.
А  ЖЕНИТЕ,  ЧАКАЛИ  ДОСТОЙНО,
СЪС  МЪЖЕТЕ  СИ  ЩЕ  СЕ  ПРЕГРЪЩАТ.

И  ПРУЖИНИТЕ  ЩЕ  ПЕЯТ  ЗВЪНКО.
       И  НОЩТА  ЩЕ  БЪДЕ  БЛАГА.
КУЧЕТАТА  СЪС  ОПАШКИ  ТЪНКИ
МЪДРО  ЩЕ  ЛЕЖАТ  ПРЕД  ПРАГА.

       А  СТАДАТА,  УПОЕНИ
ОТ  ТРЕВИ,  ЗВЕЗДИ  И  ЗАНИЦИ,
ЩЕ  ЛЕЖАТ,  ПРЕЖИВЯЩИ,  СМИРЕНО
КРАЙ  ЗИДА  НА  ЧЕРНИ  КЛАНИЦИ.

СЛЪНЦЕТО  С  ОСТЕНИ  ЗЛАТНИ
        ТЪМНИНИТЕ  ЩЕ  РАЗКЪРТИ.
И  ТАКА  ЩЕ  СВЪРШИ  ЛЯТОТО
С  НОВ  ЖИВОТ  И  НОВИ  СМЪРТИ.

Петър  Караангов




                         АВГУСТ

ЩОМ  ОБЕЩА  НИ,  БЕЗ  ПОДКАНЯНЕ
       ПРИСТИГНА  СЛЪНЦЕТО  ОТРАНО,
ПОСТЛАЛО  ИВИЦА  ШАФРАНЕНА
ЧАК  ОТ  ПЕРДЕТО  ДО  ДИВАНА.

ПОКРИ  ТО  С  ЖАРКА  ОХРА  ЦЕЛИТЕ
       КЪЩЯ  НАБЛИЗО  И  ГОРАТА,
ВЪЗГЛАВНИЦАТА  И  ПОСТЕЛЯТА,
И  ЛАВИЦАТА  КРАЙ  СТЕНАТА.

ПРИПОМНИХ  СИ  ЗАЩО  ПЛАМТЯЩАТА
       ВЪЗГЛАВКА  ТЪЙ  Е  ОВЛАЖНЕНА  - 
СЪНУВАХ  АЗ,  ЧЕ  МЕ  ИЗПРАЩАТЕ
ЕДИН  СЛЕД  ДРУГ  ОПЕЧАЛЕНИ.

САМИ,  ПО  ДВАМА  ИЛИ  В  ШЕСТВИЕ
       ВЪРВЯХТЕ  И  ЕДИН  СИ  СПОМНИ,
ЧЕ  ДНЕС  ПО  СТАРОМУ  МАЙ  ШЕСТИ  Е  - 
ПРЕОБРАЖЕНИЕ  ГОСПОДНЕ.

ОТ  ХЛАДЕН  ЗРАК  ОБИКНОВЕН  Е
       ОБХВАНАТ  ЦЯЛ  ТАВОР,  ТОГАВА
И  ЕСЕНТА  КАТО  ЗНАМЕНИЕ
ОЧИТЕ  ВЕЧЕ  ПРИКОВАВА.

ПРЕЗ  РЯДКА,  ТРЪПНА,  РАЗПАРЦАЛЕНА
       ГОРИЧКА  КРАЧЕХТЕ  СЛЕД  МЕНЕ
КЪМ  ГРОБИЩЕТО  ЗЛАТО-АЛЕНО
ПОДОБНО  ПИТКА  ЗАЧЕРВЕНА.

ВИСОКО  НАД  ЛЕСА  СЪСЕДСТВАХА
       ВЪРХАРИТЕ  С  НЕБЕТО  ВАЖНО
И  ДАЛНИНИТЕ  СЕ  ПРИВЕТСТВАХА
С  ПЕТЛЬОВИ  ГЛАСОВЕ  ПРОТЯЖНО.

СМЪРТТА  -  ПАТРОН  НА  ЗЕМЛЕМЕРИТЕ
       ВИДЯХ  КРАЙ  ВХОДА  ДА  СЕ  МЯРКА,
ОЧИ В  ЛИКА  МИ  МЪРТЪВ  ВПЕРИЛА:
ДА  МИ  ИЗРОВИ  ГРОБ  ПО  МЯРКА.

СПОКОЕН  ГЛАС  КРАЙ  ВАС  ПРОТОЧИ  СЕ
       И  ВСИЧКИ  ВСЛУШАХТЕ  СЕ  В  НЕГО,
ТОВА  БЕ  МОЯТ  ГЛАС  ПРОРОЧЕСКИ,
ОТ  ТЛЕН  ВСЕ  ОЩЕ  НЕЗАСЕГНАТ:

„ПРОЩАВАЙ,  СПАСОВДЕН  С  ПОЗЛАТАТА,
       И  ТИ,  ЛАЗУР  ПРЕОБРАЖЕНСКА,
ЧАСА  СЪДБОВЕН  НА  РАЗПЛАТАТА
СМЕКЧИ  С  ПОСЛЕДНА  ЛАСКА  ЖЕНСКА.

ПРОЩАВАЙ,  ВРЕМЕ  НА  ЗАСТОЯ,
       ТИ  -  В  БЕЗДНАТА  ОТ  УНИЖЕНИЯ,  - 
ЖЕНА,  НАДАЛА  ГЛАС  ДОСТОЕН!
ЗА  ТЕБЕ  СЪМ  ПОЛЕСРАЖЕНИЕ.

ПРОЩАВАЙ,  ПОЛЕТ  НА  ОРЛОВОТО
       КРИЛО,  РАЗПЕРЕНО  С  УПОРСТВО,
И  СВЯТ,  СПАСЕН  В  СВЕТА  НА  СЛОВОТО,
И  ТВОРЧЕСТВО,  И  ЧУДОТВОРСТВО. "

Автор:  Борис  Пастернак
Превод  от  руски:  Кирил  Кадийски




                                АВГУСТ

       С  ПРАХ  В  ДУШАТА  И  ПРАХ  ПО  НОЗЕТЕ,
С  НЕПОНОСИМОТО  СЛЪНЦЕ  НА  РАМОТО
АЗ  СЪМ  ТРЪГНАЛ  ДА  СТИГНА  МОРЕТО,
НО  ОТ  ГОДИНИ  СЕДЯ  ВЪРХУ  КАМЪКА.

       И  В  ТРЪБАТА  НА  ЗНОЯ  ЗАСЛУШАН,
ЗА  БЕЗДОМНАТА  МОЯ  ПОКЪЩНИНА
ДОМ  СТРОЯ  ВЪРХУ  СТАРАТА  СУША  - 
НЯМА  ОТИВАНЕ,  НЯМА  ЗАВРЪЩАНЕ.

       С  ЕСЕНТА  ЩЕ  УГАСНАТ  ТРЕВИТЕ,
ЩЕ  ПРОТЕГНЕ  СВОЙТО  МЪЛЧАНИЕ  ПЪТЯ  - 
ПАК  ЛИ  В  МЕН  КАТО  ЗЕБРИ  ЩЕ  СКИТАТ
ОГНИЩАТА  ЧУЖДИ,  ПРОЗОРЦИТЕ  ЖЪЛТИ.

ТУХЛА  ПО  ТУХЛА  -  ЦЯЛ  ДЕН  ЩЕ  БЛЪСКАМ
       И  ПЛОДОВЕ  ЩЕ  ПОСАЖДАМ  НАД  БУРЕНА.
НЕКА  ДРУГ  ВМЕСТО  МЕНЕ  ДА  ЛЪСКА
ТЕЗГЯХА  НА  МЛАДОСТТА  МИ  ИЗГУБЕНА.

       ТРЯБВА  НАЙ-СЕТНЕ  АЗ  ДА  УЗНАЯ
КАК  ЩЕ  ЖИВЕЯ  С  ТОЯ  СКИТНИК  -  СЪРЦЕТО.
ВСИЧКО  ДРУГО  Е  ПЯСЪК  И  ПЯНА,
И  СОЛ,  С  КОЯТО  НИ  ЗАЛЪГВА  МОРЕТО.

Борис  Христов




                          АВГУСТ

       НАВЪН  Е  ПЕК,  НАВЪН  Е  КЛАДА.
ЗНОЙ  АВГУСТОВСКИ.  ЗНОЙ  НЕЧУТ  - 
А  МЕН  ВНЕЗАПНО  МЕ  НАПАДА
ЕДИН  НЕВЕРОЯТЕН  СТУД.

НЕОБЯСНИМ.  И  НЕПОНЯТЕН.
       НЕЗНАЙНО  ОТКЪДЕ  ДОШЪЛ.
И  СРАМ  НЕ  СРАМ,  СЪС  РАДИАТОР
СЕ  ТОПЛЯ.  КАТО  ЗИМЕН  ВЪЛК

СЪС  ВКОЧАНЕНИ  ЗЪБИ  ТРАКАМ.
       ДАЛИ  ПРЕДИ  МЕН  НА  СВЕТА
НЕ  Е  ЗАБРАВИЛ,  БОЖЕ,  НЯКОЙ
ЕДНА  ОТВОРЕНА  ВРАТА?

ДАЛИ  НАПРАЗНО,  БЕЗ  УМОРА  - 
       СЕ  МЪЧА,  МРЪЗНЕЙКИ,  СЕГА
СЛЕД  СЕБЕ  СИ  -  ДА  Я  ЗАТВОРЯ:
НЕЗАТВОРИМА  ТИ  -  ТЪГА!...

ЩЕ  СКЪРЦАШ  ТИ  НА  СВОЙТЕ  ПАНТИ,
       ДОДЕТО  НЯКОЙ  БОЖИ  ДЕН,
ЕДИН  ДРУГ  -  ЗИМЕН  КВАРТИРАНТ,  ТЕ
ЗАКРЕХНЕ  ТЪЖНО  -  ПОДИР  МЕН...

Дамян  Дамянов




                    АВГУСТОВСКА    НОЩ

ТОВА  СЕ  СЛУЧИ  С  МОЯ
       МИЛОСТ...  ВПРОЧЕМ,
              ЗА  ДА  СЪМ  ТОЧЕН,
СЪЩИНСКА  СЛУЧКА  НЯМАШЕ  ВЪВ  ТОЯ

ЧАС  НА  МОРЕТО  -  ВСИЧКО  БЕ  В  ПОКОЯ,
       ИЗЛЪХАН  ОТ  ТРЕВИТЕ,
             ОТ  ЗВЕЗДИТЕ
И  ГЛАВНО  ОТ  ЕДИН  МИЛИАРД  ЩУРЧЕТА,

       КОИТО  СЪС  НАЗЪБЕНИ  КРАЧЕТА
КАТО  С  ТРИОНЧЕТА  ТАКА  КРЕЩЯХА,
ЧЕ  СЯКАШ  ЩЯХА
ДА  РАЗРУШАТ,  ПРЕДИ  ДА  СТАНЕ  ДЕН,

       БУНГАЛОТО,  ТЪМНЕЕЩО  ЗАД  МЕН.
И  ТЪЙ:  РАЗКОШНО-ЗВЕЗДНА  БЕ  НОЩТА,
ЧЕ  ВСЕКИДНЕВНИТЕ  НЕЩА  - 
СУЕТНИ  ЛЕТНИ,

       МИМОЛЕТНИ  - 
СЪС  СВОИТЕ:  „ЧУДЕСТО!",  „ЦАР  СИ!",  „БРАВО!"
ВЪВ  БЯГСТВО  СЕ  ОТДРЪПВАХА  СТРЕМГЛАВО.
И  БЯГАШЕ  НЕ  САМО  СУЕТАТА,

А  С  БЪРЗИНА,  ЗА  МЕНЕ  НЕПОЗНАТА,
       ПОЗНАТИТЕ  МИ  ЗАВИСТИ,  ОМРАЗИ,
ДРЕБНАВОСТИ,  ЛЪЖИ,  ФАЛШИВИ  ФРАЗИ
СЕ  СТАПЯХА,  ИЗЧЕЗВАХА  ДАЛЕЧ...

КЪМ  ЩУРЧЕТАТА,  С  ТАКАВА  РЕЧ  - 
      ОБЪРНАХ  СЕ:
             -  ПРИЯТЕЛЧЕТА  МИЛИ,
СТЪРЖЕТЕ  ВСЕ  ТАКА  СЪС  ВСИЧКИ  СИЛИ,

ПЪЛНЕТЕ  НИ  УШИТЕ,
       ДАНО  ПОЗАГЛУШИТЕ
ЗАВИНАГИ,  НЕ  САМО  ЗА  МИНУТИ,
В  НАС  ЧУВСТВАТА  НА  АТОМИ  НАДУТИ,

      ТА  ТЪЙ  ДА  СТАНЕМ  МЪДРИ  И  ДОБРИ
(МАКАР  ЧЕ  ЩЕ  Е  ТРУДНО),  ПО-ДОБРИ!  - 
ГОВОРИХ  ТЪЙ  -  НА  СМЯХ,
НО  НЕ  НА  ТЯХ,

И  ЧУВСТВАХ  СЕ  ГОЛЯМ  ПОД  СВОДА  ГЪСТ  - 
       А  БЯХМЕ  УЖ  НИЩОЖЕСТВА,  УЖ  АТОМИ  - 
И  ВСИЧКО  БЕШЕ  МИР  ОКОЛОВРЪСТ,
И  КРАСОТА  -  ИЗПЪЛВАШЕ  ДУШАТА  МИ...

Валери  Петров




              В   КРАЯ   НА   АВГУСТ

                В  памет  на  Ламар

БЕЗЛЮДНО  Е...  НИ  ГЛАС  НА  ПТИЦА,
НИ  ШЕПОТ  НА  ЛИСТО,  НИ  ПОЛЪХ...
      А  ЛЯТОТО  РАЗТВАРЯ  СКИЦНИК
И  ШАРИ  С  ДЕТСКИТЕ  СИ  МОЛИВИ...

ЕЙ  ТАМ,  ЗАД  ШИПКОВИТЕ  ХРАСТИ,
      ТО  ДРАСВА  БАБИНА  КЪЩУРКА.
ТЯ  С  ПОКРИВНАТА  СИ  УКРАСА
Е  СТОГОДИШНА  КОСТЕНУРКА.

А  ЕТО  ТАМ  -  ПОСРЕД  ПОЛЕТО,
      ПРЕД  ЧЕРНО-БЕЛИТЕ  МОГИЛИ,
ИЗСКАЧАТ  В  ЗНОЯ  ДВЕ  КОЗЛЕТА  - 
НА  МОСТ  БЕЗ  РУЧЕЙ  МЕРЯТ  СИЛИ...

ПОВЗРИ  СЕ  ОЩЕ  И  ЩЕ  ВИДИШ
     СРЕД  ТАЯ  АВГУСТОВСКА  ЖЕГА  - 
ЕДИН  ОВЧАР  ПО-СТАР  ОТ  ИДОЛ
НЕБЕТО  КАК  ПОДПИРА  С  ГЕГА...

И  СЛЪНЦЕТО  Е  ЗЛАТНА  СТОМНА,
      КОЯТО  СВЕТЛИНА  РАЗЛИВА...
И  ЛЯТОТО  РАЗЛИВА  СПОМЕНИ
ДО  ТЕБ  КАТО  ДЕТЕ  ЩАСТЛИВО...

ДУШАТА  ТИ  Е  ПЪЛНА  С  ПЛАДНЕ,
      НО  ТЯ  Е  КЛАДА  НЕНАСИТНА  - 
И  ТИ  ИЗГАРЯШ  БЕЗПОЩАДНО...
И  СВЕЧЕРЯВА  ПРЕД  ОЧИТЕ  ТИ!

Воймир  Асенов

АВГУСТ


С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.


© Борис Христов

Марине, много благодаря за това стихотворение на Борис Христов.
Хубава вечер!