Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
09.11.2013 09:06 -
ПОКАЯНИЕ - ИВАЙЛО ТЕРЗИЙСКИ
Автор: donkatoneva
Категория: Поезия
Прочетен: 1782 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.11.2013 10:04
Прочетен: 1782 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 15.11.2013 10:04
ПОКАЯНИЕ
ЗАЩО МИ Е ТОЯ ЖИВОТЕЦ - ПРОПУКАНА ДЕЛВА,
ОТ КОЯТО ПОТИЧА ГОРЧИЛКА И ЕСЕННА СКРЪБ,
А КРАЙ НЕЯ СЪВСЕМ НЕСПОКОЙНО И ГОРКО СЕ БЕЛВА
ТВОЙТО ТЯЛО, ВСЕ ОЩЕ КЪМ МЕНЕ ОБЪРНАТО С ГРЪБ.
И ДОРИ С ЯТА ОТ ВЪЗДЪЛГИ И ТРЪПНИ ВЪЗДИШКИ
ТОЗИ ПРИЗРАЧЕН - СНЕЖНО-КРАСИВ СИЛУЕТ АЗ НЕ БИХ
РАЗТОПИЛ - ТОЙ НАПОМНЯ РЕВНИВО ПЛАТНАТА НА ШИШКИН
С ПРИЧУДЛИВИ БРЕЗИ, ИЗТЪНЯВАНИ ЩРИХ ПОДИР ЩРИХ.
АЗ СЪМ ИДВАЛ СРЕДНОЩ, ПО-ЖЕСТОК И ОТ ИСТИНСКИ ДЯВОЛ,
И СЪМ ХВЪРЛЯЛ ДУШАТА ТИ ЦЯЛА В ТРЕВОГА И СМУТ,
А ПЪК ТИ ДВЕ КРИЛЦА МИ ПРИШИ И НАМЕСТИ СЪРЦЕТО ОТЛЯВО,
И С МОНАШЕСКА КРОТОСТ ТОКУ МЕ ПРИУЧИ НА ТРУД.
И КАКВО МАЙСТОРИХ - САМО СТИХОВЕ - ЗВЪНКИ ПОДКОВИ,
С ТЯХ ЗАКИЧИХ ВРАТИТЕ НА ВСИЧКИ СЪРЦА ЗА КЪСМЕТ,
НО МЪЛВА СЛЕД МЪЛВА ТВОЯ СЪН БЕЗНАДЕЖДНО ОТРОВИ;
АЗ, КАКВОТО СЪБРАХ, РАЗПИЛЯХ ДО ТРОХА, ДВАЖ ПО-КЛЕТ.
И ОТЛЪЧЕН, И СТАР, И РАЗКАЯН ПОВЯХВАМ И ЧЕЗНА,
А СТРАХЪТ, КАКТО СИВА БРАДА НА ПОКОЙНИК, РАСТЕ,
ЩОМ НА ВЕЧНАТА РОДОВА ПАМЕТ ИЗ ТЪМНАТА БЕЗДНА
С ГЛАС КРЕЩИ ПОДИР НАС НЕРОДЕНОТО НАШЕ ДЕТЕ...
Ивайло Терзийски
ЗАЩО МИ Е ТОЯ ЖИВОТЕЦ - ПРОПУКАНА ДЕЛВА,
ОТ КОЯТО ПОТИЧА ГОРЧИЛКА И ЕСЕННА СКРЪБ,
А КРАЙ НЕЯ СЪВСЕМ НЕСПОКОЙНО И ГОРКО СЕ БЕЛВА
ТВОЙТО ТЯЛО, ВСЕ ОЩЕ КЪМ МЕНЕ ОБЪРНАТО С ГРЪБ.
И ДОРИ С ЯТА ОТ ВЪЗДЪЛГИ И ТРЪПНИ ВЪЗДИШКИ
ТОЗИ ПРИЗРАЧЕН - СНЕЖНО-КРАСИВ СИЛУЕТ АЗ НЕ БИХ
РАЗТОПИЛ - ТОЙ НАПОМНЯ РЕВНИВО ПЛАТНАТА НА ШИШКИН
С ПРИЧУДЛИВИ БРЕЗИ, ИЗТЪНЯВАНИ ЩРИХ ПОДИР ЩРИХ.
АЗ СЪМ ИДВАЛ СРЕДНОЩ, ПО-ЖЕСТОК И ОТ ИСТИНСКИ ДЯВОЛ,
И СЪМ ХВЪРЛЯЛ ДУШАТА ТИ ЦЯЛА В ТРЕВОГА И СМУТ,
А ПЪК ТИ ДВЕ КРИЛЦА МИ ПРИШИ И НАМЕСТИ СЪРЦЕТО ОТЛЯВО,
И С МОНАШЕСКА КРОТОСТ ТОКУ МЕ ПРИУЧИ НА ТРУД.
И КАКВО МАЙСТОРИХ - САМО СТИХОВЕ - ЗВЪНКИ ПОДКОВИ,
С ТЯХ ЗАКИЧИХ ВРАТИТЕ НА ВСИЧКИ СЪРЦА ЗА КЪСМЕТ,
НО МЪЛВА СЛЕД МЪЛВА ТВОЯ СЪН БЕЗНАДЕЖДНО ОТРОВИ;
АЗ, КАКВОТО СЪБРАХ, РАЗПИЛЯХ ДО ТРОХА, ДВАЖ ПО-КЛЕТ.
И ОТЛЪЧЕН, И СТАР, И РАЗКАЯН ПОВЯХВАМ И ЧЕЗНА,
А СТРАХЪТ, КАКТО СИВА БРАДА НА ПОКОЙНИК, РАСТЕ,
ЩОМ НА ВЕЧНАТА РОДОВА ПАМЕТ ИЗ ТЪМНАТА БЕЗДНА
С ГЛАС КРЕЩИ ПОДИР НАС НЕРОДЕНОТО НАШЕ ДЕТЕ...
Ивайло Терзийски
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 65723
Блогрол
