Най-четени
1. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
Най-популярни
1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. bateico
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. bateico
Постинг
16.05.2017 10:21 -
МОНАХ - КРАСИМИРА СТОЙНОВА
Автор: donkatoneva
Категория: Поезия
Прочетен: 9558 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2017 10:22
Прочетен: 9558 Коментари: 6 Гласове:
19
Последна промяна: 16.05.2017 10:22
МОНАХ
ВЕДНЪЖ В ЕДНА ТЪМНОЗЕЛЕНА ГОРА,
ПОД СТРЪМЕН, НАЗЪБЕН, В МЪГЛИ ОСТЪР ВРЪХ,
КАМБАНА СРЕБРИСТА ДАЛЕЧ ПРОЗВУЧА,
РАЗБУДИ ПАЛАНКИ, ДЪРВЕТА ВЪВ МЪХ.
СЕЛЯЦИ, ПЛАНИНЦИ - НАДЛЪЖ И НАШИР,
ЗА СЛУЖБАТА УТРИННА В РАННИЯ МАЙ,
ПОЕХМЕ КЪМ СТАРИЯ СВЯТ МАНАСТИР,
ЕДИН - ЗА ПРИЧАСТИЕ, ДРУГ - ДА СЕ КАЙ.
А ВЪТРЕ ПОД КУПОЛА СВОДЕСТ, ВИСОК,
В ИЗДИГНАТО МЯСТО, НАРЕЧЕНО КЛИР,
МОНАХ В ЧЕРНО РАСО - ВИСОК, ТЪМНООК,
ЧЕТЕШЕ ТРОПАРИ ОТ СВОЯ ПСАЛТИР.
КОГАТО С КАНДИЛНИЦА МИНА КРАЙ НАС,
ПЪТЕКА НАПРАВИХМЕ НИЙ НАСТРАНИ.
КЪМ НЕГО ОЧИТЕ СИ ТРЕПЕТНО АЗ
ПОВДИГНАХ - ТАМЯН ЛИ МЕ ТЪЙ УПОИ?
КАК ПЛАМНА, ИЗВЪРНА СМУТЕНО ГЛАВА,
ЗАДЕТО ПОГЛЕДНАХ ГО С ОБИЧ, БЕЗ СВЯН,
ЗАДЕТО ПЛЕНИ МИ ШЕСТТЕ СЕТИВА
СЪС ЧАР, НО ЗА ЖАЛОСТ - В МОНАШЕСКИ САН!
ОТКЪСНАХ ОТ НЕГО СЪС МЪКА ОЧИ,
ОТХВЪРЛЕНИ МЪЛКОМ, НО ТВЪРДО, БЕЗ ЗОВ
И МОЛЕХ, И ШЕПНЕХ, ПОТЪНАХ В СЪЛЗИ,
ИЗПЛАКАХ ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ:
„ЗАЩО ЛИ, ЗАЩО В ТАЗ ПУСТОШ, ДИВА СТЕП,
В ДАЛЕЧНИЯ ТОЗИ САМОТЕН, ГЛУХ КРАЙ,
МОНАХЪТ Е ДАЛ НЕПРИСТЪПЕН ОБЕТ,
НЕЖЕНЕН ДА БЪДЕ, САМОТЕН ДОКРАЙ?
ЗАЩО ТОЙ НИ МИГ НЕ ПОГЛЕДНА КЪМ МЕН?
НИМА МЛАДА КРЪВ МУ В СЪРЦЕ НЕ ГОРИ?
ДА, АЗ НЕДОСТОЙНА СЪМ ГРЕШНИЦА! МЕН
ТАКА МЕ ПРИВЛИЧАТ ВЪН СВЯТ, ШИРОТИ!"
И ТАМ, ПРЕД ОЛТАР ЗОГРАФИСАН И СТАР,
РАЗКАЯНА ПАДНАХ НА ДВЕ КОЛЕНА,
ЗАДЕТО ПОИСКАХ МОНАХ ЗА ДРУГАР
ВЪВ ДЪРЗОСТНА, СКВЕРНА, БЕЗУМНА МОЛБА.
И ВСЕ ПАК МИ АНГЕЛЪТ ДАДЕ ТОВА -
МОНАХ ДА ДОКОСНА, МАКАР И ЗА МИГ -
ЦЕЛУНАХ МУ ЧИННО АЗ КРЪСТ И РЪКА,
В ДУШАТА СПОДАВИЛА ГОРЕСТЕН ВИК:
„ЖИВЕЙ ТИ, МОНАХО, ОТШЕЛНИКО, В МИР!
НЕВИДИМА БЕЗДНА ОТДЕЛЯ НИ, РОВ -
НА ТВОЙТО СМИРЕНИЕ В СВЯТ МАНАСТИР,
ОТ МОЙТА ГРЕХОВНА, ЧОВЕШКА ЛЮБОВ!"
Автор: Красимира Стойнова, Колумбус, 2011
Из „В два континента"
ВЕДНЪЖ В ЕДНА ТЪМНОЗЕЛЕНА ГОРА,
ПОД СТРЪМЕН, НАЗЪБЕН, В МЪГЛИ ОСТЪР ВРЪХ,
КАМБАНА СРЕБРИСТА ДАЛЕЧ ПРОЗВУЧА,
РАЗБУДИ ПАЛАНКИ, ДЪРВЕТА ВЪВ МЪХ.
СЕЛЯЦИ, ПЛАНИНЦИ - НАДЛЪЖ И НАШИР,
ЗА СЛУЖБАТА УТРИННА В РАННИЯ МАЙ,
ПОЕХМЕ КЪМ СТАРИЯ СВЯТ МАНАСТИР,
ЕДИН - ЗА ПРИЧАСТИЕ, ДРУГ - ДА СЕ КАЙ.
А ВЪТРЕ ПОД КУПОЛА СВОДЕСТ, ВИСОК,
В ИЗДИГНАТО МЯСТО, НАРЕЧЕНО КЛИР,
МОНАХ В ЧЕРНО РАСО - ВИСОК, ТЪМНООК,
ЧЕТЕШЕ ТРОПАРИ ОТ СВОЯ ПСАЛТИР.
КОГАТО С КАНДИЛНИЦА МИНА КРАЙ НАС,
ПЪТЕКА НАПРАВИХМЕ НИЙ НАСТРАНИ.
КЪМ НЕГО ОЧИТЕ СИ ТРЕПЕТНО АЗ
ПОВДИГНАХ - ТАМЯН ЛИ МЕ ТЪЙ УПОИ?
КАК ПЛАМНА, ИЗВЪРНА СМУТЕНО ГЛАВА,
ЗАДЕТО ПОГЛЕДНАХ ГО С ОБИЧ, БЕЗ СВЯН,
ЗАДЕТО ПЛЕНИ МИ ШЕСТТЕ СЕТИВА
СЪС ЧАР, НО ЗА ЖАЛОСТ - В МОНАШЕСКИ САН!
ОТКЪСНАХ ОТ НЕГО СЪС МЪКА ОЧИ,
ОТХВЪРЛЕНИ МЪЛКОМ, НО ТВЪРДО, БЕЗ ЗОВ
И МОЛЕХ, И ШЕПНЕХ, ПОТЪНАХ В СЪЛЗИ,
ИЗПЛАКАХ ЕДНА НЕВЪЗМОЖНА ЛЮБОВ:
„ЗАЩО ЛИ, ЗАЩО В ТАЗ ПУСТОШ, ДИВА СТЕП,
В ДАЛЕЧНИЯ ТОЗИ САМОТЕН, ГЛУХ КРАЙ,
МОНАХЪТ Е ДАЛ НЕПРИСТЪПЕН ОБЕТ,
НЕЖЕНЕН ДА БЪДЕ, САМОТЕН ДОКРАЙ?
ЗАЩО ТОЙ НИ МИГ НЕ ПОГЛЕДНА КЪМ МЕН?
НИМА МЛАДА КРЪВ МУ В СЪРЦЕ НЕ ГОРИ?
ДА, АЗ НЕДОСТОЙНА СЪМ ГРЕШНИЦА! МЕН
ТАКА МЕ ПРИВЛИЧАТ ВЪН СВЯТ, ШИРОТИ!"
И ТАМ, ПРЕД ОЛТАР ЗОГРАФИСАН И СТАР,
РАЗКАЯНА ПАДНАХ НА ДВЕ КОЛЕНА,
ЗАДЕТО ПОИСКАХ МОНАХ ЗА ДРУГАР
ВЪВ ДЪРЗОСТНА, СКВЕРНА, БЕЗУМНА МОЛБА.
И ВСЕ ПАК МИ АНГЕЛЪТ ДАДЕ ТОВА -
МОНАХ ДА ДОКОСНА, МАКАР И ЗА МИГ -
ЦЕЛУНАХ МУ ЧИННО АЗ КРЪСТ И РЪКА,
В ДУШАТА СПОДАВИЛА ГОРЕСТЕН ВИК:
„ЖИВЕЙ ТИ, МОНАХО, ОТШЕЛНИКО, В МИР!
НЕВИДИМА БЕЗДНА ОТДЕЛЯ НИ, РОВ -
НА ТВОЙТО СМИРЕНИЕ В СВЯТ МАНАСТИР,
ОТ МОЙТА ГРЕХОВНА, ЧОВЕШКА ЛЮБОВ!"
Автор: Красимира Стойнова, Колумбус, 2011
Из „В два континента"
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Поздрав за Краси и за теб !
цитирайstela50 написа:
Поздрав за Краси и за теб !
Краси със сигурност заслужава.
Благодаря, Таня!
"Осъдени души".
Осъдени на невъзможни разстояния /макар "целунала кръст и ръка ..."/...
Поздрави и за двете ви!
цитирайОсъдени на невъзможни разстояния /макар "целунала кръст и ръка ..."/...
Поздрави и за двете ви!
katan написа:
"Осъдени души".
Осъдени на невъзможни разстояния /макар "целунала кръст и ръка ..."/...
Поздрави и за двете ви!
Осъдени на невъзможни разстояния /макар "целунала кръст и ръка ..."/...
Поздрави и за двете ви!
И никак не са малко така наречените „осъдени души".
Хубав и ползотворен ден, Кате!
Страхотно красиво и откровено разказано- знам кой е и монаха,и манастира но не знам съдбата на човека,отдал своите сили на Бога преди толкова години и потулен от червени сатани нейде в далечната провинция,за да спре да привлича поклонници в ненавижданата от тях свещена обител.
цитирайТОЧНО: НЕВИДИМА БЕЗДНА ОТДЕЛЯ НИ, РОВ -
НА ТВОЙТО СМИРЕНИЕ В СВЯТ МАНАСТИР,
ОТ МОЙТА ГРЕХОВНА, ЧОВЕШКА ЛЮБОВ!"
цитирайНА ТВОЙТО СМИРЕНИЕ В СВЯТ МАНАСТИР,
ОТ МОЙТА ГРЕХОВНА, ЧОВЕШКА ЛЮБОВ!"
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 72599
Блогрол
