Най-четени
1. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
Най-популярни
1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. bateico
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. bateico
Постинг
16.04.2016 06:28 -
КОГАТО - ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ
КОГАТО
„...когато вечерта смирено гасне..."
Димчо Дебелянов
КОГАТО НОЩНА СЯНКА ДОПЪЛЗИ
ДО ОНЯ ПРАГ, ОТДАВНА ЧУЖД СРЕД ЗДРАЧА,
ДО ДВОРА, ДЕТО ЧУЧУРЪТ СЪЛЗИ
И ШЕПОТЪТ НА ОРЕХИТЕ ПЛАЧЕ;
ДО СТАИТЕ, КЪДЕТО ДЕТСКИ СМЯХ
ПОПИЛ Е В ИЗЛИНЕЛИТЕ ТАПЕТИ,
КЪДЕТО СПОМЕНЪТ Е ПОЛЪХ ПЛАХ
И В ТЪМНИНАТА МИНАЛОТО СВЕТИ;
КОГАТО ТЕ ПОЛАЗИ РАНЕН ХЛАД
ДОШЪЛ ОТ ВЧЕРАШНИЯ СПОМЕН БЛЕДЕН,
КОГАТО ТУК СИ МИНАЛ КАТО МЛАД,
А СЕ ЗАВРЪЩАШ УМОРЕН И БЛЕДЕН...
...РАЗБИРАШ КОЛКО ДЪЛГО СИ ЖИВЯЛ
НА ТОЗИ СВЯТ СРЕД ХОРИЗОНТИ ЧУЖДИ,
КАК ДАЖЕ СПОМЕНЪТ Е ОСТАРЯЛ
(И МОЖЕ БИ ОТ СПОМЕН НЯМА НУЖДА);
КАК ВЕЧЕ НИЩО НЯМАШ ДА ДАДЕШ
НА ДНИТЕ, ТЕКЛИ БАВНО ПОД СТРЕХИТЕ,
И КАК НЕ МОЖЕШ ВРЕМЕТО ДА СПРЕШ
И ОТ ТОВА СЪРЦЕТО ТИ Е СВИТО,
И КАК СИ ПРАЗЕН КАТО СТАР РАПАН,
ВЪВ КОЙТО ВЕЧЕ НЯМА ШЕПОТ СТРАНЕН -
ЕДИН МИРАЖ, ЕДИН БЕЗПЛЪТЕН БЛЯН,
ЗАВЪРНАЛ СЕ ПРИ ТОЗИ ПРАГ НЕКАНЕН.
ЗАЩО СИ ТУК, ПОД СТАРИТЕ ЛОЗИ,
ПРЕД ТОЗИ ДОМ СТУДЕН И НЕПРИВЕТЕН,
КОГАТО ЧЕРНА СЯНКАТА ПЪЛЗИ
И ЛУНЕН БЛИК НА ПРАГА ДЪРВЕН СВЕТИ.
НЕ СИ ЛИ САМ ТРЕВЯСАЛ СЕНЧЕСТ ДВОР,
НЕ СИ ЛИ ДОМ НАПУСНАТ В ПУСТОШ ГЛУХА -
ОТИШЪЛ СИ Е АНГЕЛСКИЯТ ХОР,
В КЛОНАКА САМО НОЩЕМ ДУХА БУХАЛ.
ПРЕЗ СПОМЕНИТЕ НЯМА ПЪТ НАЗАД,
ТЪЙ КАКТО БРОД ПРЕЗ ДНИТЕ ПРЕЖНИ НЯМА -
НЕ МОЖЕШ ДВА ПЪТИ ДА БЪДЕШ МЛАД,
А ВЯРА И НАДЕЖДА СА ИЗМАМА.
ДОРИ И ТИ, ЛЮБОВ, НЕ ИДВАЙ ПАК
НИ КАТО СЪН, НИ КАТО ЗОВ СЪРДЕЧЕН -
ЗА ТЕБ Е КЪСНО, ВЪН Е НОЩЕН МРАК,
А МЛАДОСТТА Е НЯКЪДЕ ДАЛЕЧЕ.
И АЗ НЕ МОГА НИЩО ДА ТИ ДАМ -
АЗ САМ СЪМ ДОМ ЗАКЛЮЧЕН С ПУСТИ СТАИ.
ТИ ИМАШ НУЖДА ОТ ОЛТАР, ОТ ХРАМ,
А СТАВА ЛИ ОТ ПЛЕВНЯ ХРАМ? НЕ ЗНАЯ...
НО ДНЕС СЪМ ДВОР, ДЕ ЧУЧУРЪТ СЪЛЗИ,
ДЕ ШЕПОТЪТ НА ОРЕХИТЕ ПЛАЧЕ
И ЧАКАМ СЯНКАТА ДА ДОПЪЛЗИ
ДО МОЯ СТАР И ПРАШЕН ПРАГ СРЕД ЗДРАЧА.
Автор: Валентин Чернев
„...когато вечерта смирено гасне..."
Димчо Дебелянов
КОГАТО НОЩНА СЯНКА ДОПЪЛЗИ
ДО ОНЯ ПРАГ, ОТДАВНА ЧУЖД СРЕД ЗДРАЧА,
ДО ДВОРА, ДЕТО ЧУЧУРЪТ СЪЛЗИ
И ШЕПОТЪТ НА ОРЕХИТЕ ПЛАЧЕ;
ДО СТАИТЕ, КЪДЕТО ДЕТСКИ СМЯХ
ПОПИЛ Е В ИЗЛИНЕЛИТЕ ТАПЕТИ,
КЪДЕТО СПОМЕНЪТ Е ПОЛЪХ ПЛАХ
И В ТЪМНИНАТА МИНАЛОТО СВЕТИ;
КОГАТО ТЕ ПОЛАЗИ РАНЕН ХЛАД
ДОШЪЛ ОТ ВЧЕРАШНИЯ СПОМЕН БЛЕДЕН,
КОГАТО ТУК СИ МИНАЛ КАТО МЛАД,
А СЕ ЗАВРЪЩАШ УМОРЕН И БЛЕДЕН...
...РАЗБИРАШ КОЛКО ДЪЛГО СИ ЖИВЯЛ
НА ТОЗИ СВЯТ СРЕД ХОРИЗОНТИ ЧУЖДИ,
КАК ДАЖЕ СПОМЕНЪТ Е ОСТАРЯЛ
(И МОЖЕ БИ ОТ СПОМЕН НЯМА НУЖДА);
КАК ВЕЧЕ НИЩО НЯМАШ ДА ДАДЕШ
НА ДНИТЕ, ТЕКЛИ БАВНО ПОД СТРЕХИТЕ,
И КАК НЕ МОЖЕШ ВРЕМЕТО ДА СПРЕШ
И ОТ ТОВА СЪРЦЕТО ТИ Е СВИТО,
И КАК СИ ПРАЗЕН КАТО СТАР РАПАН,
ВЪВ КОЙТО ВЕЧЕ НЯМА ШЕПОТ СТРАНЕН -
ЕДИН МИРАЖ, ЕДИН БЕЗПЛЪТЕН БЛЯН,
ЗАВЪРНАЛ СЕ ПРИ ТОЗИ ПРАГ НЕКАНЕН.
ЗАЩО СИ ТУК, ПОД СТАРИТЕ ЛОЗИ,
ПРЕД ТОЗИ ДОМ СТУДЕН И НЕПРИВЕТЕН,
КОГАТО ЧЕРНА СЯНКАТА ПЪЛЗИ
И ЛУНЕН БЛИК НА ПРАГА ДЪРВЕН СВЕТИ.
НЕ СИ ЛИ САМ ТРЕВЯСАЛ СЕНЧЕСТ ДВОР,
НЕ СИ ЛИ ДОМ НАПУСНАТ В ПУСТОШ ГЛУХА -
ОТИШЪЛ СИ Е АНГЕЛСКИЯТ ХОР,
В КЛОНАКА САМО НОЩЕМ ДУХА БУХАЛ.
ПРЕЗ СПОМЕНИТЕ НЯМА ПЪТ НАЗАД,
ТЪЙ КАКТО БРОД ПРЕЗ ДНИТЕ ПРЕЖНИ НЯМА -
НЕ МОЖЕШ ДВА ПЪТИ ДА БЪДЕШ МЛАД,
А ВЯРА И НАДЕЖДА СА ИЗМАМА.
ДОРИ И ТИ, ЛЮБОВ, НЕ ИДВАЙ ПАК
НИ КАТО СЪН, НИ КАТО ЗОВ СЪРДЕЧЕН -
ЗА ТЕБ Е КЪСНО, ВЪН Е НОЩЕН МРАК,
А МЛАДОСТТА Е НЯКЪДЕ ДАЛЕЧЕ.
И АЗ НЕ МОГА НИЩО ДА ТИ ДАМ -
АЗ САМ СЪМ ДОМ ЗАКЛЮЧЕН С ПУСТИ СТАИ.
ТИ ИМАШ НУЖДА ОТ ОЛТАР, ОТ ХРАМ,
А СТАВА ЛИ ОТ ПЛЕВНЯ ХРАМ? НЕ ЗНАЯ...
НО ДНЕС СЪМ ДВОР, ДЕ ЧУЧУРЪТ СЪЛЗИ,
ДЕ ШЕПОТЪТ НА ОРЕХИТЕ ПЛАЧЕ
И ЧАКАМ СЯНКАТА ДА ДОПЪЛЗИ
ДО МОЯ СТАР И ПРАШЕН ПРАГ СРЕД ЗДРАЧА.
Автор: Валентин Чернев
Вълнообразно
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 72599
Блогрол
