Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. planinitenabulgaria
4. getmans1
5. kvg55
6. iw69
7. mt46
8. wonder
9. varg1
10. gothic
11. mimogarcia
12. rosiela
13. leonleonovpom2
14. djani
2. zahariada
3. planinitenabulgaria
4. getmans1
5. kvg55
6. iw69
7. mt46
8. wonder
9. varg1
10. gothic
11. mimogarcia
12. rosiela
13. leonleonovpom2
14. djani
Най-популярни
Най-активни
1. sarang
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. breaker007
8. savaarhimandrit
9. iw69
10. no1name
2. mimogarcia
3. radostinalassa
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. breaker007
8. savaarhimandrit
9. iw69
10. no1name
Постинг
29.04.2015 21:40 -
ГОРЧО - НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
ГОРЧО
Преди години намерих едно съвсем малко кученце в Странджа,
в гората, между две реки и го кръстих Горчо Найденов Междуречки.
То живя вкъщи 11 години и почина от рак. Който е имал куче,
знае какво значи да го погребваш. Беше станало член от
семейството. Усещаше ме още от асансьора -
от първия етаж, а живеехме на тринайстия,
и почваше да лае от радост
или пък се оплакваше,
че сме го изоставили
сам самичък.
Написах едно стихотворение в негова памет:
НЯКОГА ПОКРАЙ РЕКАТА, ТАМ НА КРАЯ НА ГОРАТА
КАТО В ПРИКАЗКА ПОЗНАТА, ТОЙ ВНЕЗАПНО СЕ ЯВИ.
МЪРЛЯВ, ГУРЕЛИВ И ЖАЛЪК... СТРАШНО МАЛЪК, СТРАШНО МАЛЪК...
ХВЪРЛИХ МУ ГРАМАДЕН ЗАЛЪК... НИКАКЪВ ЕФЕКТ, УВИ.
КУЧЕНЦЕ... НА ТРИНАЙСЕТ ДЕНА... СЪС ГЛАВИЧКА НАРАНЕНА.
С УЧАСТ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА... НАЙ-СЛУЧАЙНО ОЦЕЛЯЛ.
САМ... БЕЗ БРАТЯ И СЕСТРИЧКИ... ЧЕ УДАВИЛ ГИ Е ВСИЧКИ
ОНЯ ЗЪЛ ОВЧАР... ПРИВИЧКИ! В ГОЛЕМИЯ ЧУВАЛ.
БОЖЕ, КОЛКО БЛАГОДАРНОСТ... НЕЧОВЕШКА... КОЛКО ВЯРНОСТ...
ЧИСТА... В ДНЕШНАТА ВУЛГАРНОСТ... ЕДНО МАЛКО СЪЩЕСТВО.
ВСЯКА ВЕЧЕР... ВСЯКА ВЕЧЕР... ЧУВАХ, ЛАЕ ОТДАЛЕЧЕ...
ХАЙДЕ, ИДВАЙ... СТИГА ВЕЧЕ... СТИГА НЕРВИ... ЗА КАКВО?
ЗА КАКВО ТИ Е ДА ДРАПАШ? НЯМА КАК, ЩЕ СЕ ОЦАПАШ.
НЯМА КАК ДА СЕ НАЛАПАШ... ЕТО ЛАПАТА МИ ДРЪЖ.
БАФ, СЪДБАТА Е КАПРИЗНА... ДАЙ УХОТО ТИ ДА БЛИЗНА.
ЛЯГАШ СИ... НЕ ТИ ЛИ ПИСНА... БАУ, КОЛКО ГЛУПАВ МЪЖ!
ГЛУПАВИ СМЕ, ДА... ПРИЗНАВАМ... ВСЯКА СУТРИН ОБЕЩАВАМ:
С БИТКИТЕ ОТ ДНЕС ПРЕСТАВАМ... И ЗАБРАВЯМ ЗА СМЪРТТА.
КАК СЕ МЪЧЕШЕ... СКИМТЕШЕ... УЖАС... БЕЗНАДЕЖДНО БЕШЕ...
И ИЗЦЪКЛЕНО МЪЛЧЕШЕ... В ОДЕАЛЦЕТО... В ПРЪСТТА.
КОЛКОТО ДА СЕ ПРЕСТРУВАМ - ВСЯКА ВЕЧЕР ОЩЕ ЧУВАМ
ТИХО... СЯКАШ ЧЕ СЪНУВАМ... В ТЪМНОТО ВЪЗТОРЖЕН ЛАЙ.
БАФ, СЪДБАТА Е КАПРИЗНА... ДАЙ УХОТО... ДА ГО БЛИЗНА.
БАФ, ЖИВОТЪТ СЕ ИЗНИЗВА... НЯМА СТРАШНО... ПРОСТО КРАЙ!
Автор: Недялко Йорданов
Преди години намерих едно съвсем малко кученце в Странджа,
в гората, между две реки и го кръстих Горчо Найденов Междуречки.
То живя вкъщи 11 години и почина от рак. Който е имал куче,
знае какво значи да го погребваш. Беше станало член от
семейството. Усещаше ме още от асансьора -
от първия етаж, а живеехме на тринайстия,
и почваше да лае от радост
или пък се оплакваше,
че сме го изоставили
сам самичък.
Написах едно стихотворение в негова памет:
НЯКОГА ПОКРАЙ РЕКАТА, ТАМ НА КРАЯ НА ГОРАТА
КАТО В ПРИКАЗКА ПОЗНАТА, ТОЙ ВНЕЗАПНО СЕ ЯВИ.
МЪРЛЯВ, ГУРЕЛИВ И ЖАЛЪК... СТРАШНО МАЛЪК, СТРАШНО МАЛЪК...
ХВЪРЛИХ МУ ГРАМАДЕН ЗАЛЪК... НИКАКЪВ ЕФЕКТ, УВИ.
КУЧЕНЦЕ... НА ТРИНАЙСЕТ ДЕНА... СЪС ГЛАВИЧКА НАРАНЕНА.
С УЧАСТ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНА... НАЙ-СЛУЧАЙНО ОЦЕЛЯЛ.
САМ... БЕЗ БРАТЯ И СЕСТРИЧКИ... ЧЕ УДАВИЛ ГИ Е ВСИЧКИ
ОНЯ ЗЪЛ ОВЧАР... ПРИВИЧКИ! В ГОЛЕМИЯ ЧУВАЛ.
БОЖЕ, КОЛКО БЛАГОДАРНОСТ... НЕЧОВЕШКА... КОЛКО ВЯРНОСТ...
ЧИСТА... В ДНЕШНАТА ВУЛГАРНОСТ... ЕДНО МАЛКО СЪЩЕСТВО.
ВСЯКА ВЕЧЕР... ВСЯКА ВЕЧЕР... ЧУВАХ, ЛАЕ ОТДАЛЕЧЕ...
ХАЙДЕ, ИДВАЙ... СТИГА ВЕЧЕ... СТИГА НЕРВИ... ЗА КАКВО?
ЗА КАКВО ТИ Е ДА ДРАПАШ? НЯМА КАК, ЩЕ СЕ ОЦАПАШ.
НЯМА КАК ДА СЕ НАЛАПАШ... ЕТО ЛАПАТА МИ ДРЪЖ.
БАФ, СЪДБАТА Е КАПРИЗНА... ДАЙ УХОТО ТИ ДА БЛИЗНА.
ЛЯГАШ СИ... НЕ ТИ ЛИ ПИСНА... БАУ, КОЛКО ГЛУПАВ МЪЖ!
ГЛУПАВИ СМЕ, ДА... ПРИЗНАВАМ... ВСЯКА СУТРИН ОБЕЩАВАМ:
С БИТКИТЕ ОТ ДНЕС ПРЕСТАВАМ... И ЗАБРАВЯМ ЗА СМЪРТТА.
КАК СЕ МЪЧЕШЕ... СКИМТЕШЕ... УЖАС... БЕЗНАДЕЖДНО БЕШЕ...
И ИЗЦЪКЛЕНО МЪЛЧЕШЕ... В ОДЕАЛЦЕТО... В ПРЪСТТА.
КОЛКОТО ДА СЕ ПРЕСТРУВАМ - ВСЯКА ВЕЧЕР ОЩЕ ЧУВАМ
ТИХО... СЯКАШ ЧЕ СЪНУВАМ... В ТЪМНОТО ВЪЗТОРЖЕН ЛАЙ.
БАФ, СЪДБАТА Е КАПРИЗНА... ДАЙ УХОТО... ДА ГО БЛИЗНА.
БАФ, ЖИВОТЪТ СЕ ИЗНИЗВА... НЯМА СТРАШНО... ПРОСТО КРАЙ!
Автор: Недялко Йорданов
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 75512
Блогрол
