Блогът на donkatoneva :: ПО РЪБА НА СВЕТА Е БЕЗКРАЙНО И. . . ТИХО. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

putlerkaput
satanataputler
hasen01
grand11
chinasourcing1
julianapaunova
imperialfarsook
antijacobin
golemka
adrianayng

Най-четени

1. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima

Годишна класация

Най-активни

1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. bateico

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.12.2014 12:31 - ПО РЪБА НА СВЕТА Е БЕЗКРАЙНО И... ТИХО... - ВАЛЕНТИН ЖЕЛЯЗКОВ

Автор: donkatoneva Категория: Поезия

Прочетен: 2538 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.12.2014 12:33

ПО РЪБА НА СВЕТА E БЕЗКРАЙНО И... ТИХО...

(МИКС)

РАЗКЪСА РИЗАТА ЖИВОТА МИ,
РАЗМАХА СВОЯ ЗЪЛ КАМШИК
И ИЗПЛЮЩЯ СЪС НЕГО ГРОХОТНО,
ЗВУКЪТ МУ СЛЯ СЕ С МОЯ ВИК...

А ТАМ ПРЕКРЪСТВАХА СЕ ЩРИХИ,
СТАРИ С НОВИ, КАТО МЕЛЕЗИ,
В КРЪВТА, ИЗТИЧАЩА СЕ ТИХО,
УМИРАХА И РАЖДАХА СЕ БЕЛЕЗИ...

ПОНАСЯХ УДАРИТЕ МУ ПОКОРНО
И СТИСКАХ ЗЪБИТЕ ДО ПРЪСВАНЕ,
НО ПЪТЯ СЛЕДВАХ НЕУМОРНО,
ВЪЛВЯХ КЪМ НОВОТО ВЪЗКРЪСВАНЕ...

ПОСЛЕДЕН УДАР - РУКНА ДЪЖД,
ПРЕВРЪЩАШЕ КРЪВТА ВЪВ СПОМЕНИ,
ЗАВРЪЩАЛИ СЕ НЕВЕДНЪЖ,
ПРЕСЛЕДВАЙКИ МЕЧТИ ОГОЛЕНИ...

И... ГРЪМ! НЕБЕТО ПРОМЪЛВИ,
ЧУВАХ ШЕПОТА МУ ВЪВ ВОДАТА:
- ТАКА Е, ВИНАГИ БОЛИ,
НЯМА ЛЕСЕН ПЪТ МЕЧТАТА...

И В ЛОКВАТА - ПРЕВИЛ КОЛЕНЕ,
ЗАБИЛ ЮМРУЦИ ВЪВ КАЛТА -
МЕЧТАТА МИ РАСТЕШЕ В МЕНЕ
В ОЧАКВАНЕ НА НОВАТА ЗОРА!...

И ПРОГЛЕДНАХ, ПРИЯТЕЛЮ - ЩОМ СИ ОТИДЕ!
ПРОГЛЕДНАХ, МАМО - ЩОМ НИ НАПУСНА!
СПРЯХ ДА ПОМНЯ СТАРИ ОБИДИ,
ПОГРЕБАХ МОЛИТВИТЕ В МОИТЕ УСТНИ...

ПРОМЕНИ СЕ СВЕТЪТ МИ - ОБЪРНА СЕ,
СМЕНИХА ЦВЕТА СИ МНОГО КАРТИНИ,
ЛЕТЯХ ВИСОКО, НО... В СЕБЕ СИ ВЪРНАХ СЕ,
ЗА ДА СЕ ВГЛЕДАМ В ОЧИТЕ СИ СИНИ...

ТАМ ВИДЯХ СЕ, СЛЯП... КАТО КЪРТ,
ЗАТВАРЯХ ОЧИТЕ ВИ - СРЕЩНАХ СМЪРТТА...
ДА!... СРЕЩНАХ Я - ВАШАТА СМЪРТ,
КОЯТО ПОГЛЕДНА МЕ... И ВЛЕЗЕ В НОЩТА...

НЕ БЕШЕ МОЯТА... МЕН МЕ ПОДМИНА,
НО МЕ ИЗГЛЕДА СТУДЕНО - КРЪВНИШКИ,
ЗНАМ ЛИ?! МОЖЕ БИ ИМАМ ГОДИНИ
ИЛИ Е ТЪНКА И... МОЯТА НИШКА?...

И ДНЕС ВИ ЧУВАМ КАК РАЗГОВАРЯТЕ,
И СЕ ИЗГУБВАМ НА МИСЛИТЕ В КРИВИТЕ...
ЖИВИТЕ... НА МЪРТВИТЕ ОЧИТЕ ЗАТВАРЯТЕ,
А... МЪРТВИТЕ, ОТВАРЯТ ОЧИТЕ НА... ЖИВИТЕ!...

СЕТЕН ДЪХ И... ВСИЧКО СИ ОТИВА,
В УНЕС ЛИТВА НЕЧИЯ ДУША,
ПОТТА ПО ДЛАНИТЕ ИЗСТИВА,
ОБРЪЩАМ ГРЪБ И ТРЪГВАМ СИ ПЕША.

ИЗГАРЯТ КЛАДИ С ЦВЯТ НА КЕХЛИБАРИ,
ВЪВ МЕН СЕ ЛУТАТ МАКСИМИ - ПОНЯТИЯ,
ИЗДАЙНИЧЕСКИ СКРИЛИ СЕ В ОЛТАРИТЕ,
С ЕДИН ЗАМАХ ТРОША РАЗПЯТИЯ...

ГОЛГОТИТЕ... НЕ СА ТЕГОБА.
НИТО СТРЪМЕН ПЪТ СА - ПЪЛЕН С РЕБУСИ,
ЧОВЕКЪТ ОЩЕ ОТ УТРОБАТА
ВЪРВИ ПО НЕГО, ЗА ДА ТЪРСИ СЕБЕ СИ...

И... ГОСПОДИ, ДАЛИ ТЕ ИМА,
И ЧУВАШ ЛИ МОЛИТВИТЕ НА БОЛКАТА,
ИЛИ САМО СИ ПОНЯТИЕ НЕЗРИМО,
ПРЕВЪРНАЛО НИ... В БОГОМОЛКИ.

КРЕЩИ НЕБЕТО, ВЪЗДУХЪТ ПРОСВИРВА,
ИСТИНАТА НЯКЪДЕ САМА
ПРОПЛАКВА ТИХО, ПОСЛЕ НОС НАВИРВА
И СТИХВА В ТВОЙ"ТА САМОТА...

МОЛИТВИ! ТЕ ДО НИКОЙ НЕ ДОСТИГАТ,
ДУШИТЕ САМО ХРАНЯТ СЕ ОТ ТЯХ,
И ЩОМ... НАДЕЖДИТЕ ТИ УМОРЕНО СИ ОТИДАТ,
ПИТАШ СЕ: ЗАЩО ЖИВЯХ?...

ПОСЛЕДЕН ПОГЛЕД - ЧЕРНА ПРЪСТ,
НЯКОИ НЕ МОГАТ ДА ИЗБИРАТ,
МОЛИТВИТЕ СА... ПРАЗНИ! ДЪРВЕН КРЪСТ!...
КОГАТО СИНОВЕТЕ НИ... УМИРАТ!

И ТОЗИ МИГ Е... СВЛАЧИЩЕ ОТ ГАРВАНИ
В ОЧИТЕ НА НЕЗРЯЩИ ГЪЛЪБИ,
ВЪВ БОЛКИТЕ ОТ НЕДОВЯРВАНЕ
ПОД КУПОЛИ НА ХРАМОВЕ И ЦЪРКВИ.

КОВЕЙКИ КРЪСТОВЕ В ЗЕНИЦИТЕ,
ИЗПЕПЕЛЯВАТ СЕ РЪЦЕТЕ НА МАДОНИТЕ,
ОТ БОГОХУЛСТВА И ЕЗИЧНИЦИ
КАТО ВОСЪК СЕ РАЗТИЧАТ И ИКОНИТЕ.

ПОКЪЛВАТ ВЪВ РЕЛИГИИТЕ, В СЕМЕТО,
КОИТО ИЗБУЯВАТ ВЪВ МЪДРЕЦА...
МЪДРЕЦЪТ - ИЗПИТАНИЕТО НА ВРЕМЕТО,
СЪТВОРИЛО КАТО СКУЛПТОР МЛАДЕНЕЦА...

И НА ПЕГАСИ В СТРЕМЕНАТА СТЪПИЛИ,
РАЖДАТ СЕ ОТ СЪЛЗИ НЕДОПЛАКАНИ,
В КРИЛЕ НА АНГЕЛИ НАПЪПИЛИ,
ПЕРАТА... ЧЕРНИ СА... ОТ ЧАКАНЕ.

И БУРИТЕ, ОТ ПЯСЪЧНИТЕ СПОМЕНИ,
УТАЯВАТ СЕ СЪС ПИСЪК ВЪВ ОТРОВИТЕ,
В СВЯТОСТТА... НА ЩАСТИЯТА ГОНЕНИ,
ЗАВЪРНАЛИ СЕ В ЯТОТО НА СОВИТЕ!...

А МРАКЪТ ГЪСТ - СМОЛА ОТ БОРОВЕ,
ЗАЛЕПВА ПО СТЕНИТЕ НА ДУШАТА
В КОЯТО ЕКНАТ ТАМ, И СА НА ХОРОВЕ,
ЗАБРАВЕНИ ВЪВ ВЕКОВЕТЕ ОТ СЪДБАТА...

НО... ЕДНА КОМЕТА В МЕН ЧЕРТАЕ
ОРБИТИ НА КЪРВАВИ ПЛАНЕТИ,
КЪДЕТО В БЕЗИЗХОДНОСТТА ВИТАЯТ
НЕБИТИЕТА ОТ НЕПИСАНИ КУПЛЕТИ.

С ЛЪЧИТЕ СИ ОГРЯЛА МРАКА
НА ЕДНА ОТМИНАЛА БЕЗБРЕЖНОСТ,
В КОЯТО ТАМ ДУШАТА ЧАКА
С РЪЦЕ, ПРОТЕГНАТИ ЗА НЕЖНОСТ.

И ХРАМОВЕ ГРАДЯТ СЪЛЗИТЕ,
И БИЯТ КАТЕДРАЛНО В МЕН КАМБАНИ,
И МИТОВЕ КЪНТЯТ В УШИТЕ МИ
С ВЕРИЖЕН ЗВЪН, НА БОЛКИ ОКОВАНИ.

КОИТО БЛЪСКАТ СЕ В СТЕНИТЕ,
ГОРЯТ И ЛЕДЕНЕЯТ - СИВИ,
ПОКЪЛВАТ СПОМЕНИ В ОЧИТЕ МИ,
... ТАНЦУВАТ В ЧЕРНО - САМОДИВИ...

ИЗГУБЕН ВЪВ ЛЪЖОВНИТЕ ПРИЧАСТИЯ,
СЪБИРАМ СЕ, РАЗЧУПЕН НА ПАРЧЕТА,
И ДАВЯ СЕ В ИЗТРЪПНАЛИ ПРИСТРАСТИЯ,
ПОТЪНАЛ СРЕД ЗАБРАВАТА НА ЛЕТА...

ИЗ ТРЪНИТЕ НА МОИТЕ БЕЗУМИЯ,
СЕНКИ ХВЪРЛЯТ ОГНЕНИ КРИСТАЛИ,
СРЕД ВЪРХА НА ТЪМНИ ПЪЛНОЛУНИЯ,
ПЯСЪЧНО ВЪВ МЕН ЦЪФТЯТ КОРАЛИ...

И В СВЕТОСТТА НА МИСЛИТЕ СИ В БЯЛО
В ХЛАД ОЗЪБЕНА - ПРЕГЪРНАЛ СЪМ ДУШИТЕ,
СРЕД СТВОЛОВЕ КОЛОННО-КАТЕДРАЛНИ,
ПОЧИВАТ ВЪРХУ ОСТРИЕТО НА СТРЕЛИТЕ.

ОТ НЕРЕАЛНИТЕ МОСТОВЕ НАД МОРЕТА,
ЗАКЪТАН ДОМ СТРОЯ МЕЖДУ ДЪБРАВИТЕ,
НАГАЗИЛ В ПЪЛНОВОДИЕТО НА ЛЕТА,
А МЪТНА Е... РЕКАТА НА ЗАБРАВАТА...

И МИСЛИТЕ МИ, КАТО ЖЕРАВИ ПРЕЗ ЛЯТО,
ДОЛИТАТ ТАМ, КЪДЕТО НЕ ГИ ЧУВАМ,
И КОЛКОТО Е ПО-ВИСОКА ЛЮБОВТА ТИ,
АЗ ТОЛКОВА ПО-НИСКО ТЕ ЦЕЛУВАМ...

И... ВДИГНА СЕ ТЪМА - РАЗЦЕПИ ВЗОРА,
С ОГРОМНА СИЛА С ТРЯСЪК ГО РАЗБИ,
ЗАТУЛИ СЕ - УГАСНАХА ПРОСТОРИТЕ.
ИЗСЪСКАХА ПОСЛЕДНИТЕ ЛЪЧИ.

УГАСНА ВСИЧКО!... МРАКЪТ ПОЯВИ СЕ!
ПРИТИСНА СЕ О МЕН, ПОКАЗА ЗЪБ,
СЕТНЕ ИЗПИЩЯ И СВИ СЕ,
СГЪНА СЕ - ОБЪРНА ГРЪБ...

И ВСИЧКИ СЕТИВА ЗАСТИНАХА,
ЧЕРЕН АНГЕЛ ПЛАЧЕШЕ ДО МЕН,
СЪЛЗИТЕ МУ В КРИЛАТА МУ ПОПИВАХА.
ДОШЪЛ Е ТУК В НЕЗНАЕН ДЕН...

СТОЕШЕ ТОЙ И ВЗИРАШЕ СЕ В МРАКА,
ДО НЕГО БЯХ, УСЕЩАХ МУ ДЪХА,
ТОЙ БЕШЕ ТАМ... СЪС „ВЕКОВЕ" ОТ ЧАКАНЕ,
ГОТОВИ ДА СЕ СЛЕЯТ СЪС ГРЕХА...

ЗАСВИРИ ВЯТЪР - ЛИТНАХА ПЕРА,
А ТОЙ НЕ МЪРДА - ТИХО ЧАКА,
КАКВО ЛИ ТЪРСИ В ДЕБРИ ОТ ТЪМА,
ЗАЩО ЛИ ПЛАЧЕ АНГЕЛЪТ НА МРАКА?!...

ОБЪРНА СЕ И ВПЕРИ ВЗОР ВЪВ МЕН,
И БАВНО, ТИХО ЗАГОВОРИ...
- ДОЙДЕ В ОЧАКВАНИЯ ДЕН,
АЗ ЧАКАХ И... С ДУШАТА ТИ ГОВОРЕХ!...

ЗА ТЕБЕ НЯМА ПЪТ ОБРАТЕН,
С НЕВЯРА В МРАКА СИ, НИ В СВEТЛИНАТА,
ЕТО МЕ, НО... НЕ ЗА ТЕБ СЪМ ПРАТЕН,
ДОЙДОХ ДА ОТВЕДА ДУШАТА ТИ!...

НА НИКАКВИ МОЛБИ НЕ СЕ ПОДДАВАМ,
НАПУСНАХ РАЯ, ЗА ДА СПЯ СРЕД МРАК УТРОБЕН.
ИДИ СИ ТИ! - ДУШАТА ТИ ОСТАВА!!!
ЗАЩОТО АЗ САМИЯТ СЪМ... ПРОГОНЕН!

И ЗНАЙ ОТ МЕН: ЖИВОТЪТ СЕ ОБЛИЗВА В МРАКА,
КАТО ВЪЛК НАДУШИЛ КРЕХКА СТРЪВ,
СТАЕН СРЕД КАМЪНИТЕ - ЧАКА,
И ДУШИ - ПРЕДУСЕЩА КРЪВ...

ОЧИТЕ МУ СВИРЕПИ - ЖАДНИ
ЗЕНИЦИ ВПИВАТ В ТВОЯ ДЕН.
АЗ ЗНАЯ - ТОЙ Е... ГЛАДЕН,
ГЛАДЕН ЗА ТАКИВА КАТО ТЕБ И МЕН...

И ЧАКА, ДЕБНЕ ТИХО И ЛЕНИВО,
СНИШАВА ДЪХ - ОГОЛВА ЗЪБИ,
ИЗЧАКВА - БЕЗ ДА БЪРЗА, ТЪРПЕЛИВО -
СМЕЛОСТТА ДА ТЕ ЗАГЪРБИ...

НО... ТИ НЕ ЧУВСТВАШ СТРАХ.
ЩЕ Е НЯКАКВА НЕЯСНА ТРЪПКА
И ПОГЛЕДЪТ ТИ НЕ Е ПЛАХ,
УСЕЩА СМЕЛИТЕ ТИ СТЪПКИ...

ПРИСТЪПВА ЛЕКО - ЛИГИТЕ ТЕКАТ,
ГЛЕДА ТЕ С ПРИСВИТА ВЕЖДА,
ЛАПИТЕ ОТ ЧАКАНЕ КЪРВЯТ -
ДА СИ ТРЪГНЕ ВСЯКАКВА НАДЕЖДА...

ТАКА СЕ ГЛЕДАТЕ ОТ ДЪЛГИ ЗИМИ,
ЩОМ ПО ТЕРИТОРИЯТА МУ ГАЗИШ,
ТАКА СТЕ С НЕГО - ОТ ГОДИНИ
ТОЙ ДЕБНЕ ТЕ, А ТИ СЕ ПАЗИШ...

И... ТИХО Е! НЕ ЧУВАШ ДА РЪМЖИ,
НАПУСКАТ ТЕ БОЛЕЗНЕНИТЕ ТРЪПКИ,
НО... ТОЙ Е ТАМ - НАОКОЛО „КРЪЖИ"
И ТИХО СЛЕДВА ТВОЙ"ТЕ СТЪПКИ...

И ВСЯКО УТРО, ЩОМ ОТВОРИШ
ЗА НОВИЯ СИ ДЕН ОЧИ,
ОТНОВО... С НЕГО ЩЕ СЕ БОРИШ,
А ТОЙ ЩЕ ДЕБНЕ И... МЪЛЧИ!...

И ПАК... ЩЕ СЕ ОБЛИЗВА В МРАКА
НАДУШИЛ КРЕХКАТА СИ СТРЪВ...
ЩЕ БЪДЕ ТАМ... И ВЕЧНО ЩЕ ТЕ ЧАКА...
ЩОМ В ВЕНИТЕ ТИ БЛИКА ОЩЕ КРЪВ.

А АЗ НА РЪБА НА СВЕТА ПРЕВИЛ СЪМ КОЛЯНО,
ПРЕД МЕН Е НЕОБЯТНОТО... НИЩО,
НЕБИТИЕТО - БЕЗУМНО ГОЛЯМО Е,
ТЪМНО, СПОКОЙНО И ХИЩНО!...

И ВПЕРИЛ СЪМ ВЗОР ВЪВ ТЪМАТА,
И ВЗИРАМ СЕ С ПОГЛЕД ИЗДЪНЕН,
И РЕЖЕ СКАЛАТА КРАКАТА МИ,
И ТИХО Е!... БЕЗВЕТРИЕ ТРЪНЕНО...

НА РЪБА НА СВЕТА СЪМ - ПАДАТ ЗВЕЗДИ,
ПРЕЛИВАТ В СИЯНИЯ СЪНЕНИ,
РЕЛЕФНО В ЛИЦЕТО МИ ВАЯТ БРАЗДИ
И ГАСНАТ В ЗЕНИЦИ ПРОДЪНЕНИ.

А КРАЙ МЕН, КАКТО В БЕЗДНА, ИЗТИЧАТ ОКЕАНИТЕ,
В НАЙ-ГОЛЕМИЯ ВОДОПАД НА ЗЕМЯТА
СЪСКАТ, КЛОКОЧАТ, ОЛИЗВАТ СИ РАНИТЕ
ИЗЧЕЗВАТ ДЪЛБОКО В НЕДРАТА Й.

НА РЪБА НА СВЕТА Е БЕЗКРАЙНО И... ТИХО...

Валентин Желязков