Най-четени
1. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
Най-популярни
1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. bateico
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. bateico
Постинг
17.10.2014 12:58 -
100 ГОДИНИ ОТ ТРАГИЧНАТА КОНЧИНА НА ПОЕТА ПЕЙО ЯВОРОВ!
Автор: donkatoneva
Категория: Поезия
Прочетен: 4676 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2014 12:59
Прочетен: 4676 Коментари: 4 Гласове:
11
Последна промяна: 17.10.2014 12:59
100 ГОДИНИ ОТ ТРАГИЧНАТА КОНЧИНА НА
ПОЕТА ПЕЙО ЯВОРОВ!
(1878 - 1914!
„Аз не живея, аз горя!"
Цялото обкръжение на Пейо Яворов
* * *
Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 година.
Истинското му име е Пейо Тотев Карачолов.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата
и нищетата на литературните и светски нрави на столицата.
Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов,
с която поетът се венчава през 1912 година,
малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената,
чиято любов се оказва фатална за него.
Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си
литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов,
белязана с много съмнения и много страсти.
Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато
Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие.
Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява.
Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява,
че е убиец, на 29 октомври 1914 година
поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
Така приключва равносметката си с живота,
но не и с литературата, големият бългаски поет -
Пейо Яворов.
* * *
ПОСВЕЩЕНИЕ
В ПАДЕНИЯ, В ПОДЕМИ ТЕБЕ КИТИХ,
ТИ БЕ ЦАРИЦА ГОРДА МНОГО ДНИ;
АЗ ВСЪДЕ БЯХ И ВСИЧКО ЗАПОКИТИХ,
ТИ С МЕНЕ СКРОМНА СЕ УЕДИНИ;
НА ТЕБ АЗ НИКОГА СЕ НЕНАСИТИХ,
НА МЕН ТИ НИКОГА НЕ ИЗМЕНИ:
СВЕТА ПРЕД ТАЙНИТЕ НИ БИ СЕ СЛИСАЛ,
ДРУГАРКО МОЯ, МОЯ ВОЛНА МИСЪЛ.
ЗМИЯ КОВАРНО МИЛА, ЖЕЛТООКА
ТИ БЕ - И ДРАГ МИ БЕШЕ МОЯ ГРЯХ;
КАТО ЖЕЛЯЗО ХЛАДНА И ЖЕСТОКА
ТИ БЕ - И В МРАЧНА РАДОСТ ТЕ СЛЕДЯХ
КАТО НЕБЕТО СВЕТЛА И ДЪЛБОКА
ТИ БЕ - И НЕЖНО В ТЕБЕ СЕ ТОПЯХ;
КАТО НОЩТА ПРЕСТЪПНО СЛАДОСТРАСТНА
ТИ СИ!... И ГИНА АЗ В ПРЕГРЪДКАТА ТИ ВЛАСТНА.
ВЪЗДИШКА
НА ГАСНЕЩИЯ ДЕН ПРОЩАЛНИТЕ ЗАРИ
И АРОМАТ ОТ РОЗИ, ПОКЪСАНИ БЕЗ ЖАЛ;
НА ЛЕБЕД ПЕСЕНТА, ВСЕ БОЛЕН ОТ ЗОРИ -
ДУШАТА МИ САМОТНА И НЕЙНАТА ПЕЧАЛ...
АХ, ТИХАТА ПЕЧАЛ НА СКОРОШНАТА НОЩ
И В ХРАСТИ ОГОЛЕЛИ ВЪЗДИШКА НА ЗЕФИР;
ШИРОКИТЕ КРИЛА, ОТПУСНАТИ БЕЗ МОЩ -
ДУШАТА ВЕЧЕ МЪРТВА - И ГРОБНИЯТ Й МИР.
РОДИНА
ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО, И МЕ ТРОВИ
ПОРАДИ ТЕБЕ ЧЕСТО ЯДНА СКРЪБ,
ПОД ГНЕТ СТОИМЕНЕН ПРЕВИВАМ ГРЪБ
И ВЛАЧА АЗ, НЕВОЛНИК, ТВОИТЕ ОКОВИ...
НО ЩО СИ ТИ? ЗЕМЯ ЛИ В НЯКОИ ПРЕДЕЛИ?
ПРЪСТТА НА ТОЯ ДОЛ, НА ОНЯ ХЪЛМ,
ЕДНАКВО МРЪТВА В ЗНОЙ, ПОД ДЪЖД И ГРЪМ,
КОЯТО ДНЕС ЕДИН-ДРУГ УТРЕ ЩЕ НАСЕЛИ?
КЪДЕ СИ ТИ, КЪДЕ, РОДИНО МОЯ?
НИМА СРЕД ТАЯ ПОВИЛНЯЛА СБИР
ОТ ВЪЛЦИ И КОЗИ - НА ДЛЪЖ И ШИР
ПОТИРЕНА, ЧИЕТО ИМЕ Е БЕЗБРОЯ?
НЕ СИ ЛИ ТИ НА МАЙЧИНОТО СЛОВО,
ЩО НАЙ-НАПРЕД ПОГАЛИ МОЯ СЛУХ,
НЕ СИ ЛИ ОТКРОВИТЕЛНИЯ ДУХ:
НА СЛОВОТО, - НА БИТИЕТО ВЕЧНО НОВО?
НО ТО... НО ТО Е В МЕНЕ, ТУК, КЪДЕТО
РИДАЕ МИНАЛОТО - ТЪМЕН ЕК,
И ДЕТО БЪДАЩЕТО - ЗОВ ДАЛЕК,
НАШЕПВА СЪНИЩАТА ЗДРАЧНИ НА СЪРЦЕТО.
И ТИ СИ В МЕНЕ - ТИ, РОДИНО МОЯ!
И АЗ ТЕ ИМАМ: РАДОСТТА Е СКРЪБ...
ЧЕ ПОД НЕВОЛНО БРЕМЕ ВИЯ ГРЪБ.
И АЗ ТЕ ИМАМ - ЗА ДА БЪДА САМ В БЕЗБРОЯ.
СРЕЩА
МЕНЕ МИ Е СТРАННО - ЕТО ТЕ ПРЕД МЕН,
МЕНЕ МИ Е ЖАДНО - ГЛЕДАМ ТЕ ПЛЕНЕН,
МЕНЕ МИ Е СТРАШНО - ДИШАШ ТИ ЗА МЕН, -
МЕНЕ МИ Е ТЪМНО, ТЪМНО В ЯСЕН ДЕН.
ВИКНАЛ БИХ ОТ БОЛКА - ВРЕМЕТО ЛЕТИ,
ВИКНАЛ БИХ ОТ УЖАС - ЩЕ ОТМИНЕШ ТИ:
СЪН В СЪНЯ Е СБЪДНАТ - МИГ СЛЕД МИГ ЛЕТИ,
НЯМА ДА СЕ ВЪРНАТ СБЪДНАТИ МЕЧТИ.
ЖЕЛАНИЕ
ГЛАВАТА ТЕГНЕ ИЗНУРЕНА,
В ГЪРДИТЕ НИТО КАПКА МОЩ;
МЪГЛА В ДУШАТА УМОРЕНА
КАТО В НАСТЪПИЛАТА НОЩ.
А ГРЕЙ ЗАМИСЛЕНО ЛУНАТА,
МОРЕТО ДРЕМЕ, ВЕТРЕЦ ВЕЙ,
СЪНЛИВО ПЛИСКА СЕ ВЪЛНАТА
И ЛОДКА ДО БРЕГА ЛЮЛЕЙ.
ЕДНА СЪБЛАЗЪН МЕ ОПИВА,
ЗОВАТ МЕ ШЕПОТНО МЕЧТИ -
ДАЛЕЧ, ДЕ НИКОЙ НЕ ОТИВА,
ДАЛЕЧ ОТ ПУСТИННИ САМОТИ.
И ТАМО - НЕКА МЕ ЦЕЛУВА
ЛЪЧЪТ НА ТЪЖНАТА ЛУНА,
ЗЕФИР КОСИ МИ ДА МИЛУВА,
ЕДВА ДА МЕ ЛЮЛЕЙ ВЪЛНА...
* * *
Яворов участва в борбата за свободата на Македония,
като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев
и негов пръв биограф - „Гоце Делчев", 1904 година.
Този период от неговия живот намира място в
мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения", 1909 година.
Поетът работи известно време като библиотекар, а по-късно
и като драматург на Народния театър.
Плод на работата му в театъра са две пиеси -
„В полите на Витоша", 1910 година и
„Когато гръм удари, как ехото заглъхва", 1912 година.
През 1907 година излиза втората му стихосбирка „Безсъници".
През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета:
„Подир сенките на облаците".
ПОЕТА ПЕЙО ЯВОРОВ!
(1878 - 1914!
„Аз не живея, аз горя!"
Цялото обкръжение на Пейо Яворов
* * *
Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 година.
Истинското му име е Пейо Тотев Карачолов.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата
и нищетата на литературните и светски нрави на столицата.
Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов,
с която поетът се венчава през 1912 година,
малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената,
чиято любов се оказва фатална за него.
Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си
литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов,
белязана с много съмнения и много страсти.
Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато
Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие.
Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява.
Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява,
че е убиец, на 29 октомври 1914 година
поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
Така приключва равносметката си с живота,
но не и с литературата, големият бългаски поет -
Пейо Яворов.
* * *
ПОСВЕЩЕНИЕ
В ПАДЕНИЯ, В ПОДЕМИ ТЕБЕ КИТИХ,
ТИ БЕ ЦАРИЦА ГОРДА МНОГО ДНИ;
АЗ ВСЪДЕ БЯХ И ВСИЧКО ЗАПОКИТИХ,
ТИ С МЕНЕ СКРОМНА СЕ УЕДИНИ;
НА ТЕБ АЗ НИКОГА СЕ НЕНАСИТИХ,
НА МЕН ТИ НИКОГА НЕ ИЗМЕНИ:
СВЕТА ПРЕД ТАЙНИТЕ НИ БИ СЕ СЛИСАЛ,
ДРУГАРКО МОЯ, МОЯ ВОЛНА МИСЪЛ.
ЗМИЯ КОВАРНО МИЛА, ЖЕЛТООКА
ТИ БЕ - И ДРАГ МИ БЕШЕ МОЯ ГРЯХ;
КАТО ЖЕЛЯЗО ХЛАДНА И ЖЕСТОКА
ТИ БЕ - И В МРАЧНА РАДОСТ ТЕ СЛЕДЯХ
КАТО НЕБЕТО СВЕТЛА И ДЪЛБОКА
ТИ БЕ - И НЕЖНО В ТЕБЕ СЕ ТОПЯХ;
КАТО НОЩТА ПРЕСТЪПНО СЛАДОСТРАСТНА
ТИ СИ!... И ГИНА АЗ В ПРЕГРЪДКАТА ТИ ВЛАСТНА.
ВЪЗДИШКА
НА ГАСНЕЩИЯ ДЕН ПРОЩАЛНИТЕ ЗАРИ
И АРОМАТ ОТ РОЗИ, ПОКЪСАНИ БЕЗ ЖАЛ;
НА ЛЕБЕД ПЕСЕНТА, ВСЕ БОЛЕН ОТ ЗОРИ -
ДУШАТА МИ САМОТНА И НЕЙНАТА ПЕЧАЛ...
АХ, ТИХАТА ПЕЧАЛ НА СКОРОШНАТА НОЩ
И В ХРАСТИ ОГОЛЕЛИ ВЪЗДИШКА НА ЗЕФИР;
ШИРОКИТЕ КРИЛА, ОТПУСНАТИ БЕЗ МОЩ -
ДУШАТА ВЕЧЕ МЪРТВА - И ГРОБНИЯТ Й МИР.
РОДИНА
ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО, И МЕ ТРОВИ
ПОРАДИ ТЕБЕ ЧЕСТО ЯДНА СКРЪБ,
ПОД ГНЕТ СТОИМЕНЕН ПРЕВИВАМ ГРЪБ
И ВЛАЧА АЗ, НЕВОЛНИК, ТВОИТЕ ОКОВИ...
НО ЩО СИ ТИ? ЗЕМЯ ЛИ В НЯКОИ ПРЕДЕЛИ?
ПРЪСТТА НА ТОЯ ДОЛ, НА ОНЯ ХЪЛМ,
ЕДНАКВО МРЪТВА В ЗНОЙ, ПОД ДЪЖД И ГРЪМ,
КОЯТО ДНЕС ЕДИН-ДРУГ УТРЕ ЩЕ НАСЕЛИ?
КЪДЕ СИ ТИ, КЪДЕ, РОДИНО МОЯ?
НИМА СРЕД ТАЯ ПОВИЛНЯЛА СБИР
ОТ ВЪЛЦИ И КОЗИ - НА ДЛЪЖ И ШИР
ПОТИРЕНА, ЧИЕТО ИМЕ Е БЕЗБРОЯ?
НЕ СИ ЛИ ТИ НА МАЙЧИНОТО СЛОВО,
ЩО НАЙ-НАПРЕД ПОГАЛИ МОЯ СЛУХ,
НЕ СИ ЛИ ОТКРОВИТЕЛНИЯ ДУХ:
НА СЛОВОТО, - НА БИТИЕТО ВЕЧНО НОВО?
НО ТО... НО ТО Е В МЕНЕ, ТУК, КЪДЕТО
РИДАЕ МИНАЛОТО - ТЪМЕН ЕК,
И ДЕТО БЪДАЩЕТО - ЗОВ ДАЛЕК,
НАШЕПВА СЪНИЩАТА ЗДРАЧНИ НА СЪРЦЕТО.
И ТИ СИ В МЕНЕ - ТИ, РОДИНО МОЯ!
И АЗ ТЕ ИМАМ: РАДОСТТА Е СКРЪБ...
ЧЕ ПОД НЕВОЛНО БРЕМЕ ВИЯ ГРЪБ.
И АЗ ТЕ ИМАМ - ЗА ДА БЪДА САМ В БЕЗБРОЯ.
СРЕЩА
МЕНЕ МИ Е СТРАННО - ЕТО ТЕ ПРЕД МЕН,
МЕНЕ МИ Е ЖАДНО - ГЛЕДАМ ТЕ ПЛЕНЕН,
МЕНЕ МИ Е СТРАШНО - ДИШАШ ТИ ЗА МЕН, -
МЕНЕ МИ Е ТЪМНО, ТЪМНО В ЯСЕН ДЕН.
ВИКНАЛ БИХ ОТ БОЛКА - ВРЕМЕТО ЛЕТИ,
ВИКНАЛ БИХ ОТ УЖАС - ЩЕ ОТМИНЕШ ТИ:
СЪН В СЪНЯ Е СБЪДНАТ - МИГ СЛЕД МИГ ЛЕТИ,
НЯМА ДА СЕ ВЪРНАТ СБЪДНАТИ МЕЧТИ.
ЖЕЛАНИЕ
ГЛАВАТА ТЕГНЕ ИЗНУРЕНА,
В ГЪРДИТЕ НИТО КАПКА МОЩ;
МЪГЛА В ДУШАТА УМОРЕНА
КАТО В НАСТЪПИЛАТА НОЩ.
А ГРЕЙ ЗАМИСЛЕНО ЛУНАТА,
МОРЕТО ДРЕМЕ, ВЕТРЕЦ ВЕЙ,
СЪНЛИВО ПЛИСКА СЕ ВЪЛНАТА
И ЛОДКА ДО БРЕГА ЛЮЛЕЙ.
ЕДНА СЪБЛАЗЪН МЕ ОПИВА,
ЗОВАТ МЕ ШЕПОТНО МЕЧТИ -
ДАЛЕЧ, ДЕ НИКОЙ НЕ ОТИВА,
ДАЛЕЧ ОТ ПУСТИННИ САМОТИ.
И ТАМО - НЕКА МЕ ЦЕЛУВА
ЛЪЧЪТ НА ТЪЖНАТА ЛУНА,
ЗЕФИР КОСИ МИ ДА МИЛУВА,
ЕДВА ДА МЕ ЛЮЛЕЙ ВЪЛНА...
* * *
Яворов участва в борбата за свободата на Македония,
като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев
и негов пръв биограф - „Гоце Делчев", 1904 година.
Този период от неговия живот намира място в
мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения", 1909 година.
Поетът работи известно време като библиотекар, а по-късно
и като драматург на Народния театър.
Плод на работата му в театъра са две пиеси -
„В полите на Витоша", 1910 година и
„Когато гръм удари, как ехото заглъхва", 1912 година.
През 1907 година излиза втората му стихосбирка „Безсъници".
През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета:
„Подир сенките на облаците".
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
И както повечето велики българи си отива млад от този свят, нещастен и изоставен!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
leonleonovpom2 написа:
И както повечето велики българи си отива млад от този свят, нещастен и изоставен!
Поздрави!
Поздрави!
Обикновено надарените хора не могат да се
похвалят с душевен мир.
Те живеят в непрекъснати терзания и по един
или друг начин - рано намират смъртта си.
Това много ясно изпъква в творчеството на Яворов.
Хубав ден!
Имам и комичен , и поучителен спомен за Яворов от ученическите ми години.
Гимназията, в която учех, е на стотина метра от паметника му, до Яворовите скали, където е писал" Арменци"
Имах съученик, лека му пръст, винаги правеше нещо неординерно
Обикновено бягаше от час, да пуши цигари.
И в един час, вратата с трясък се отвори и зам. директорът влезе в класната стая, държейки него за ушите
Намерил го на паметника, да връзва цигара в устата на статуята на Яворов В ръката му сложил букет цветя
Попита го , защо му поставя цигара. Бил тъжен, да се успокои. А за букета отговорът беше, че го е заслужил, а никой не се сеща да му поднесе.
При този отговор директорът омекна, пусна го ,но с обещание, че повече няма да прави така!
Приятна вечер!
цитирайГимназията, в която учех, е на стотина метра от паметника му, до Яворовите скали, където е писал" Арменци"
Имах съученик, лека му пръст, винаги правеше нещо неординерно
Обикновено бягаше от час, да пуши цигари.
И в един час, вратата с трясък се отвори и зам. директорът влезе в класната стая, държейки него за ушите
Намерил го на паметника, да връзва цигара в устата на статуята на Яворов В ръката му сложил букет цветя
Попита го , защо му поставя цигара. Бил тъжен, да се успокои. А за букета отговорът беше, че го е заслужил, а никой не се сеща да му поднесе.
При този отговор директорът омекна, пусна го ,но с обещание, че повече няма да прави така!
Приятна вечер!
leonleonovpom2 написа:
Имам и комичен , и поучителен спомен за Яворов от ученическите ми години.
Гимназията, в която учех, е на стотина метра от паметника му, до Яворовите скали, където е писал" Арменци"
Имах съученик, лека му пръст, винаги правеше нещо неординерно
Обикновено бягаше от час, да пуши цигари.
И в един час, вратата с трясък се отвори и зам. директорът влезе в класната стая, държейки него за ушите
Намерил го на паметника, да връзва цигара в устата на статуята на Яворов В ръката му сложил букет цветя
Попита го , защо му поставя цигара. Бил тъжен, да се успокои. А за букета отговорът беше, че го е заслужил, а никой не се сеща да му поднесе.
При този отговор директорът омекна, пусна го ,но с обещание, че повече няма да прави така!
Приятна вечер!
Гимназията, в която учех, е на стотина метра от паметника му, до Яворовите скали, където е писал" Арменци"
Имах съученик, лека му пръст, винаги правеше нещо неординерно
Обикновено бягаше от час, да пуши цигари.
И в един час, вратата с трясък се отвори и зам. директорът влезе в класната стая, държейки него за ушите
Намерил го на паметника, да връзва цигара в устата на статуята на Яворов В ръката му сложил букет цветя
Попита го , защо му поставя цигара. Бил тъжен, да се успокои. А за букета отговорът беше, че го е заслужил, а никой не се сеща да му поднесе.
При този отговор директорът омекна, пусна го ,но с обещание, че повече няма да прави така!
Приятна вечер!
Много интересна история.
Обгрижването на паметника е забелижително.
Намеренията на момчето - изключително добри.
Благодаря!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 72599
Блогрол
