Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2014 12:58 - 100 ГОДИНИ ОТ ТРАГИЧНАТА КОНЧИНА НА ПОЕТА ПЕЙО ЯВОРОВ!
Автор: donkatoneva Категория: Поезия   
Прочетен: 4458 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 17.10.2014 12:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
100  ГОДИНИ  ОТ  ТРАГИЧНАТА  КОНЧИНА  НА
ПОЕТА  ПЕЙО  ЯВОРОВ!
(1878 - 1914!


image
„Аз  не  живея,  аз  горя!"


image
Цялото  обкръжение  на  Пейо  Яворов


* * *

Пейо  Яворов  е  роден  в  гр.  Чирпан  на  1  януари  1878  година.
Истинското  му  име  е  Пейо  Тотев  Карачолов.
Чувствителната  душа  на  поета  трудно  привиква  със  суетата
и  нищетата  на  литературните  и  светски  нрави  на  столицата.

Лора  Каравелова,  дъщеря  на  държавника  Петко  Каравелов,
с  която  поетът  се  венчава  през  1912  година,
малко  преди  да  замине  за  фронта  в  Кюстендил,  е  жената,
чиято  любов  се  оказва  фатална  за  него.

Запазената  кореспонденция  между  тях,  сама  по  себе  си
литература,  свидетелствува  за  една  пламенна  и  бурна  любов,
белязана  с  много  съмнения  и  много  страсти.

Трагичният  край  идва  на  29  ноември  1913  година,  когато
Лора  се  застрелва,  а  Яворов  прави  опит  да  се  самоубие.
Изстрелът  само  пронизва  слепоочието  и  го  ослепява.
Съкрушен  от  съдебния  процес  и  от  мълвата,  която  го  обвинява,
че  е  убиец,  на  29  октомври  1914  година 
поетът  взема  голяма  доза  отрова  и  се  застрелва.

Така  приключва  равносметката  си  с  живота,
но  не  и  с  литературата,  големият  бългаски  поет  -
Пейо  Яворов.

* * *


ПОСВЕЩЕНИЕ

В  ПАДЕНИЯ,  В  ПОДЕМИ  ТЕБЕ  КИТИХ,
ТИ  БЕ  ЦАРИЦА  ГОРДА  МНОГО  ДНИ;
АЗ  ВСЪДЕ  БЯХ  И  ВСИЧКО  ЗАПОКИТИХ,
ТИ  С  МЕНЕ  СКРОМНА  СЕ  УЕДИНИ;
НА  ТЕБ  АЗ  НИКОГА  СЕ  НЕНАСИТИХ,
НА  МЕН  ТИ  НИКОГА  НЕ  ИЗМЕНИ:
СВЕТА  ПРЕД  ТАЙНИТЕ  НИ  БИ  СЕ  СЛИСАЛ,
ДРУГАРКО  МОЯ,  МОЯ  ВОЛНА  МИСЪЛ.

ЗМИЯ  КОВАРНО  МИЛА,  ЖЕЛТООКА
ТИ  БЕ  -  И  ДРАГ  МИ  БЕШЕ  МОЯ  ГРЯХ;
КАТО  ЖЕЛЯЗО  ХЛАДНА  И  ЖЕСТОКА
ТИ  БЕ  -  И  В  МРАЧНА  РАДОСТ  ТЕ  СЛЕДЯХ
КАТО  НЕБЕТО  СВЕТЛА  И  ДЪЛБОКА
ТИ  БЕ  -  И  НЕЖНО  В  ТЕБЕ  СЕ  ТОПЯХ;
КАТО  НОЩТА  ПРЕСТЪПНО  СЛАДОСТРАСТНА
ТИ  СИ!...  И  ГИНА  АЗ  В  ПРЕГРЪДКАТА  ТИ  ВЛАСТНА.




ВЪЗДИШКА

НА  ГАСНЕЩИЯ  ДЕН  ПРОЩАЛНИТЕ  ЗАРИ
И  АРОМАТ  ОТ  РОЗИ,  ПОКЪСАНИ  БЕЗ  ЖАЛ;
НА  ЛЕБЕД  ПЕСЕНТА,  ВСЕ  БОЛЕН  ОТ  ЗОРИ  -
ДУШАТА  МИ  САМОТНА  И  НЕЙНАТА  ПЕЧАЛ...

АХ,  ТИХАТА  ПЕЧАЛ  НА  СКОРОШНАТА  НОЩ
И  В  ХРАСТИ  ОГОЛЕЛИ  ВЪЗДИШКА  НА  ЗЕФИР;
ШИРОКИТЕ  КРИЛА,  ОТПУСНАТИ  БЕЗ  МОЩ  -
ДУШАТА  ВЕЧЕ  МЪРТВА  -  И  ГРОБНИЯТ  Й  МИР.




РОДИНА

ОБИЧАМ  ТЕ,  РОДИНО,  И  МЕ  ТРОВИ
ПОРАДИ  ТЕБЕ  ЧЕСТО  ЯДНА  СКРЪБ,
ПОД  ГНЕТ  СТОИМЕНЕН  ПРЕВИВАМ  ГРЪБ
И  ВЛАЧА  АЗ,  НЕВОЛНИК,  ТВОИТЕ  ОКОВИ...

НО  ЩО  СИ  ТИ?  ЗЕМЯ  ЛИ  В  НЯКОИ  ПРЕДЕЛИ?
ПРЪСТТА  НА  ТОЯ  ДОЛ,  НА  ОНЯ  ХЪЛМ,
ЕДНАКВО  МРЪТВА  В  ЗНОЙ,  ПОД  ДЪЖД  И  ГРЪМ,
КОЯТО  ДНЕС  ЕДИН-ДРУГ  УТРЕ  ЩЕ  НАСЕЛИ?

КЪДЕ  СИ  ТИ,  КЪДЕ,  РОДИНО  МОЯ?
НИМА  СРЕД  ТАЯ  ПОВИЛНЯЛА  СБИР
ОТ  ВЪЛЦИ  И  КОЗИ  -  НА  ДЛЪЖ  И  ШИР
ПОТИРЕНА,  ЧИЕТО  ИМЕ  Е  БЕЗБРОЯ?

НЕ  СИ  ЛИ  ТИ  НА  МАЙЧИНОТО  СЛОВО,
ЩО  НАЙ-НАПРЕД  ПОГАЛИ  МОЯ  СЛУХ,
НЕ  СИ  ЛИ  ОТКРОВИТЕЛНИЯ  ДУХ:
НА  СЛОВОТО,  -  НА  БИТИЕТО  ВЕЧНО  НОВО?

НО  ТО...  НО  ТО  Е  В  МЕНЕ,  ТУК,  КЪДЕТО
РИДАЕ  МИНАЛОТО  -  ТЪМЕН  ЕК,
И  ДЕТО  БЪДАЩЕТО  -  ЗОВ  ДАЛЕК,
НАШЕПВА  СЪНИЩАТА  ЗДРАЧНИ  НА  СЪРЦЕТО.

И  ТИ  СИ  В  МЕНЕ  -  ТИ,  РОДИНО  МОЯ!
И  АЗ  ТЕ  ИМАМ:  РАДОСТТА  Е  СКРЪБ...
ЧЕ  ПОД  НЕВОЛНО  БРЕМЕ  ВИЯ  ГРЪБ.
И  АЗ  ТЕ  ИМАМ  -  ЗА  ДА  БЪДА  САМ  В  БЕЗБРОЯ.




СРЕЩА

МЕНЕ  МИ  Е  СТРАННО  -  ЕТО  ТЕ  ПРЕД  МЕН,
МЕНЕ  МИ  Е  ЖАДНО  -  ГЛЕДАМ  ТЕ  ПЛЕНЕН,
МЕНЕ  МИ  Е  СТРАШНО  -  ДИШАШ  ТИ  ЗА  МЕН,  -
МЕНЕ  МИ  Е  ТЪМНО,  ТЪМНО  В  ЯСЕН  ДЕН.

ВИКНАЛ  БИХ  ОТ  БОЛКА  -  ВРЕМЕТО  ЛЕТИ,
ВИКНАЛ  БИХ  ОТ  УЖАС  -  ЩЕ  ОТМИНЕШ  ТИ:
СЪН  В  СЪНЯ  Е  СБЪДНАТ  -  МИГ  СЛЕД  МИГ  ЛЕТИ,
НЯМА  ДА  СЕ  ВЪРНАТ  СБЪДНАТИ  МЕЧТИ.




ЖЕЛАНИЕ

ГЛАВАТА  ТЕГНЕ  ИЗНУРЕНА,
В  ГЪРДИТЕ  НИТО  КАПКА  МОЩ;
МЪГЛА  В  ДУШАТА  УМОРЕНА
КАТО  В  НАСТЪПИЛАТА  НОЩ.

А  ГРЕЙ  ЗАМИСЛЕНО  ЛУНАТА,
МОРЕТО  ДРЕМЕ,  ВЕТРЕЦ  ВЕЙ,
СЪНЛИВО  ПЛИСКА  СЕ  ВЪЛНАТА
И  ЛОДКА  ДО  БРЕГА  ЛЮЛЕЙ.

ЕДНА  СЪБЛАЗЪН  МЕ  ОПИВА,
ЗОВАТ  МЕ  ШЕПОТНО  МЕЧТИ  -
ДАЛЕЧ,  ДЕ  НИКОЙ  НЕ  ОТИВА,
ДАЛЕЧ  ОТ  ПУСТИННИ  САМОТИ.

И  ТАМО  -  НЕКА  МЕ  ЦЕЛУВА
ЛЪЧЪТ  НА  ТЪЖНАТА  ЛУНА,
ЗЕФИР  КОСИ  МИ  ДА  МИЛУВА,
ЕДВА  ДА  МЕ  ЛЮЛЕЙ  ВЪЛНА...


* * *

Яворов  участва  в  борбата  за  свободата  на  Македония,
като  става  един  от  най-дейните  сподвижници  на  Гоце  Делчев
и  негов  пръв  биограф  -  „Гоце  Делчев",  1904  година.

Този  период  от  неговия  живот  намира  място  в
мемоарно-есеистичната  му  книга  „Хайдушки  копнения",  1909  година.

Поетът  работи  известно  време  като  библиотекар,  а  по-късно
и  като  драматург  на  Народния  театър.

Плод  на  работата  му  в  театъра  са  две  пиеси  -
„В  полите  на  Витоша",  1910  година  и 
„Когато  гръм  удари,  как  ехото  заглъхва",  1912  година.

През  1907  година  излиза  втората  му  стихосбирка  „Безсъници".

През  1910  година  излиза  от  печат  антологичната  книга  на  поета:
„Подир  сенките  на  облаците".



image



Гласувай:
11


Вълнообразно


1. leonleonovpom2 - Велик е!
18.10.2014 07:57
И както повечето велики българи си отива млад от този свят, нещастен и изоставен!
Поздрави!
цитирай
2. donkatoneva - И както повечето велики българи си ...
18.10.2014 08:25
leonleonovpom2 написа:
И както повечето велики българи си отива млад от този свят, нещастен и изоставен!
Поздрави!


Обикновено надарените хора не могат да се
похвалят с душевен мир.
Те живеят в непрекъснати терзания и по един
или друг начин - рано намират смъртта си.
Това много ясно изпъква в творчеството на Яворов.
Хубав ден!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей!
18.10.2014 20:54
Имам и комичен , и поучителен спомен за Яворов от ученическите ми години.
Гимназията, в която учех, е на стотина метра от паметника му, до Яворовите скали, където е писал" Арменци"
Имах съученик, лека му пръст, винаги правеше нещо неординерно
Обикновено бягаше от час, да пуши цигари.
И в един час, вратата с трясък се отвори и зам. директорът влезе в класната стая, държейки него за ушите
Намерил го на паметника, да връзва цигара в устата на статуята на Яворов В ръката му сложил букет цветя
Попита го , защо му поставя цигара. Бил тъжен, да се успокои. А за букета отговорът беше, че го е заслужил, а никой не се сеща да му поднесе.
При този отговор директорът омекна, пусна го ,но с обещание, че повече няма да прави така!
Приятна вечер!
цитирай
4. donkatoneva - Имам и комичен, и поучителен спомен ...
19.10.2014 11:41
leonleonovpom2 написа:
Имам и комичен , и поучителен спомен за Яворов от ученическите ми години.
Гимназията, в която учех, е на стотина метра от паметника му, до Яворовите скали, където е писал" Арменци"
Имах съученик, лека му пръст, винаги правеше нещо неординерно
Обикновено бягаше от час, да пуши цигари.
И в един час, вратата с трясък се отвори и зам. директорът влезе в класната стая, държейки него за ушите
Намерил го на паметника, да връзва цигара в устата на статуята на Яворов В ръката му сложил букет цветя
Попита го , защо му поставя цигара. Бил тъжен, да се успокои. А за букета отговорът беше, че го е заслужил, а никой не се сеща да му поднесе.
При този отговор директорът омекна, пусна го ,но с обещание, че повече няма да прави така!
Приятна вечер!


Много интересна история.
Обгрижването на паметника е забелижително.
Намеренията на момчето - изключително добри.
Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: donkatoneva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2292646
Постинги: 354
Коментари: 219
Гласове: 65208
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031