Блогът на donkatoneva :: МЪРТВИТЕ, НАШИТЕ МЪРТВИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.05.2013 14:26 - МЪРТВИТЕ, НАШИТЕ МЪРТВИ - СТИХОВЕ, ПЕСНИ, ВИДЕО

Автор: donkatoneva Категория: Поезия

Прочетен: 103441 Коментари: 0 Гласове:

5

Последна промяна: 01.09.2013 08:32

           МЪРТВИТЕ, НАШИТЕ МЪРТВИ...



                                        ПЛАЧ   ПО   МАМА

       ИЗПЛАКАХ ВСИЧКО ВЕЧЕ. ДУШАТА МИ Е СУХА.
НО ЗНАМ, ЧЕ ВСИЧКИ МЪРТВИ В ОТВЪДНОТО - МЕ ЧУХА.

       ТИ КАК СИ ГОРЕ, МАМО? КАК ДА НАДНИКНА В МРАКА?
СЛЕД ПЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ БАЩА МИ - ТЕ ДОЧАКА.

       В НАЙ-СВЕТЛАТА МУ МЛАДОСТ, ГО ВЗЕ СМЪРТТА КОВАРНА,
НО ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ, ТИ МУ ОСТАНА ВЯРНА.

       И ЕТО - ТИ СИ ТРЪГНА...   ЗАЩО ТАКА НАБЪРЗО?
НАВРЕМЕ ЛИ?... ЗА МАЙКИТЕ ИЗОБЩО НЯМА ВЪЗРАСТ...

       ТАКА ЛИ БЕ РЕШИЛА?... ДА НИ СПЕСТИШ ТРЕВОГА.
И КУФАРЧЕТО С ДРЕХИТЕ СИ СТЕГНАЛА, ЗА БОГА!

       ПАРИТЕ ЗА КОВЧЕГА, В НАЙЛОНОВА ТОРБИЧКА...
КАК ДА ТЕ ВРАЗУМЯВАМ, ОХ, МАЙЧИЦЕ ЕДНИЧКА!

       ОХ, МАМО! МАЙКО! МАЙЧИЦЕ! ЗАЩО МЕ ИЗОСТАВИ!
С ГОДИНИТЕ СЪРЦАТА НИ - УЖ СТАВАТ ПО-КОРАВИ...

       С ГОДИНИТЕ СЪРЦАТА НИ УЖ СТАВАТ ПО-СТУДЕНИ...
АЗ ЩЕ СЕ СПРАВЯ, МАЙЧИЦЕ. ТИ НЕ МИСЛИ ЗА МЕНЕ.

       НЕ Е ВЪЗМОЖНА ВСЪЩНОСТ НАШАТА РАЗДЯЛА.
ТИ ПРОДЪЛЖАВАШ В МЕНЕ...   ТИ СЪЩЕСТВУВАШ ЦЯЛА.

       АЗ ЦЯЛ ЖИВОТ ОПИТВАМ НА ТЕБ ДА ЗАПРИЛИЧАМ.
И СЪЩО КАТО ТЕБЕ, СЕ УЧА - ДА ОБИЧАМ...

Недялко Йорданов

NEMIDREM - ЦВЕТЯ ЗЯ МЪРТВИТЕ - ВИДЕО

vbox7.com/play:3f388e22

                                         ПЪРВА   СРЕЩА

       КАЧИ СЕ В АВТОБУСА, НАДАЛЕЧ ЗАМИНА ДЯДО ПЕТЪР
И ВЕЧЕ Е НА ДРУГ ПЛОЩАД - ПОТРАКВА НОВАТА МУ БРОЕНИЦА.
НАВЯРНО МАЛКО СЕ БОИ, ЧЕ Е ТАКА ВИСОКО НА НЕБЕТО,
НО ВДИГА ТОПЛА ПАРА ПАК ФАСУЛЪТ В ПРЪТЕНАТА МУ ПАНИЦА.

       ЗАЩОТО БАБАТА Е ТАМ НА ПОСТ И НЯМА ДА ГО ИЗОСТАВИ.
ГОДИНИ ТЯ ГО ЧАКАШЕ - КАКВО Е РАЯТ БЕЗ СТАРИКА.
ИЗПЛЕТЕ МУ ПУЛОВЕР, ЗАКЪРПИ СКЪСАНИТЕ МУ РЪКАВИ,
А СЪЛЗИТЕ ПРЕСТАНА ДА БРОИ - И С МЪКАТА СЕ СВИКВА.

       ТЕ ЦЯЛ ЖИВОТ СЕ ЛУТАХА ИЗ КЪЩАТА И ДВОРА,
ЗАЩОТО НЯМАТ БРОЙ ЧОВЕШКИТЕ КАХЪРИ.
НО СТАРАТА БЕ ЛЮБОПИТНА - ОТКРЕХНА ДЪРВЕНАТА ПОРТА,
ПРОСТИ СЕ С КУЧЕТО И ЗАСИТНИ ИЗ КЪРА...

НАПРАЗНО БУДЕХА НОЩТА, МОЛБИТЕ НА РАПЛАКАНИЯ СТАРЕЦ.
БЕЗГРИЖНО СНАСЯХА ЯЙЦА КОКОШКИТЕ В СТУДЕНАТА ПОСТЕЛЯ.
ПОСЪРНА МАЛКАТА АСМА, ПОМИНА СЕ И ШАРЕНАТА КРАВА
И ДНИТЕ ЗАКУЦУКАХА - НЕДЕЛЯ, СЛЕД НЕДЕЛЯ.

       И ЕТО, ТЕ СЕ ГОТВЯТ ДНЕС - ЗА ПЪРВАТА СИ СРЕЩА!...
УСМИХВА СЕ СТАРИЦАТА ПРЕД ТЪНКОТО НЕБЕСНО ОГЛЕДАЛО,
А СТАРЕЦЪТ, МУСТАК ЗАСУКВА, ЗАМИСЛЕНО СИ ТАНАНИКА НЕЩО
И МОЖЕ БИ ОТ ЩАСТИЕ, ЛИЦЕТО МУ Е ТОЛКОЗ - ПРЕБЛЕДНЯЛО...

Гален Ганев

                       ХЛЪТНАХА   БУЦИТЕ   ПРЪСТ

ХЛЪТНАХА БУЦИТЕ ПРЪСТ ВЪРХУ ГРОБА ТИ, ТАТКО.
      КАТО ОЧИТЕ НА МАЙКА МИ ХЛЪТНАХА, ГОСПОДИ...
БОЛКАТА - ТОЯ БЕЗЧУВСТВЕН ХИРУРГ ВЪВ ОСТАВКА,
РЕЖЕ С РЪЖДИВА НОЖОВКА ПЛЪТТА МИ ДО КОСТИТЕ.

ЮЛИ Е. МРЪСНИТЕ ОБЛАЦИ БАВНО ПОЛАЗИХА
      КАТО НАХРАНЕНИ КЪРЛЕЖИ В ОВНЕШКО РУНО...
ТАТКО, НЕ ИСКАМ ОТ ТЕБ ДА СЕ ПРАВИШ НА ЛАЗАР.
ЩЕ МИ СЕ САМО ДА ПИЙНЕМ ОТ ТВОЯТА КРУШОВА.

ДЕСЕТ ГОДИНИ Я ПАЗЯ С УВЕРЕНОСТ СЛЯПА -
НЯКОЯ ВЕЧЕР ЩЕ СЛЕЗЕШ УСМИХНАТ ПО МРЪКНАЛО.
      МОЖЕ БИ ИДВАШ ПОНЯКОГА, ТИХО ПРИСЯДАШ,
ГАЛИШ СЪНЯ МИ, НО ЧАШАТА ВСЕ ТИ Е ПЪЛНА...

КОЛЕДНА ХЛОПКА ЩЕ ТУРЯ, ОТ СЪН ДА МЕ ВДИГНЕ.
      В СЪН ДА МЕ ВДИГНЕ, ОЧИТЕ С ВОДА ДА ПОРЪСЯ.
ДОЙДЕШ ЛИ, ИСКАМ НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ТЕ ВИДЯ,
ПРОШКА ДА ВЗЕМА, ЧАСОВНИКА СТАР ДА ТИ ВЪРНА.

СЪМНА СЕ. БОЛКАТА ПИЕ ОТ ЛЮТАТА РАНА.
     ЕЙ, САМОДИВИ, КЪДЕ СТЕ? КРЪВТА МИ ИЗТИЧА.
ГОСПОДИ, ПАК ЛИ ЩЕ ЖЕРТВАШ ХРИСТОС ЗА ВАРАВА?
ЩО ВСЕ НАКАЗВАШ ОНИЯ, КОИТО ОБИЧАШ?

ХЛЪТНАЛИ БУЦИТЕ ПРЪСТ ВЪРХУ ГРОБА НА ТАТКО.
      КАТО ОЧИТЕ НА МАМА БЕЗРОПОТНО ХЛЪТНАХА...
БОЖЕ, ПРАТИ МИ НАДЕЖДИЦА С ПОЩЕНСКА ПРАТКА
ПАК ДА ПРЕГЪРНА БАЩА СИ, МАКАР И В ОТВЪДНОТО!

Ивайло диманов

КОГА   ЛИ   ЩЕ   ДОЙДЕ   ОНАЗИ   СТАРИЦА?

КОГА ЛИ ЩЕ ДОЙДЕ ОНАЗИ СТАРИЦА!
      ОНАЗИ С КОСАТА И ЧЕРНИЯ ЧУЛ...
В УСТАТА СИ НОЩЕМ ОСТАВЯМ ПАРИЦА.
КОСИТЕ СМИРЕНО НАКИЧВАМ СИ С ГЮЛ.

КОГА ЩЕ ПРИСЕДНЕ ДО МЕН НА ЛЕГЛОТО?
       КОГА ЩЕ ПОСЕГНЕ СЪС СУХА РЪКА,
ОТ ПЛЕЩИТЕ МОИ ДА СМЪКНЕ ТЕГЛОТО
ГЛАВАТА МИ ЧАК СЕ ИЗГЪРБИ ТАКА.

ДО КОЛКО ДА ЧАКАМ, О, ГОСТЕНКЕ СВИДНА?
       КОГА ДА ЗАТВОРЯ ЛЕГЛОТО-КОВЧЕГ?
ТА ТЪЙ НЕ СЪМ ЧАКАЛ АЗ ДАЖЕ ЛЮБИМА
СМИЛИ СЕ НАД МЕНЕ - ГОРКИЯ ЧОВЕК...

НЕ ВЛИЗАЙ ПРИ НЯКОЯ СВЕЩ НЕИЗТЛЯЛА.
      НЕ КЪСАЙ И ДЪХАВИ СВЕЖИ ЦВЕТЯ.
НЕДЕЙ ДА УГАСЯШ ЗВЕЗДА НЕИЗТЛЯЛА,
А МЕНЕ ВЗЕМИ ТАМ - СЪС ТЕБ ДА ЛЕТЯ.

ИЗПИСАХ ТУК ТУЙ, ЩО МОЖАХ ДА ИЗПИША.
      ПРОЧЕТОХ ГО ПОСЛЕ... А ТО - КРЪГОВРАТ.
И ЦИКЪЛЪТ В ЦИКЪЛ ПРЕЛИВА СЕ В КИШАВ.
ТАКА ОСТАРЯХ... МАКАР ДА СЪМ МЛАД...

КОГА ЛИ ЩЕ ДОЙДЕ ОНАЗИ СТАРИЦА...
      ОНАЗИ... ЖЕЛАНАТА, ДЪЛГО... ОТ МЕН.
ОТДАВНА СЪМ ТЪЖНА, БЕЗКРИЛА ОРЛИЦА.
ОТ ХОРА ЖЕСТОКИ ЗАТВОРЕНА В ПЛЕН.

В КАФЕЗА ЗАКЛЮЧЕН НЕБЕТО МЕЧТАЯ...
      И ВЯТЪРА, СЛЪНЦЕТО... КАПКА ВОДА...
ТА НЯКОГА НЯКЪДЕ ТАМ ИЗ БЕЗКРАЯ...
... НАКРАЯ ДА ИМАМ ПАРЧЕ СВОБОДА...

Красимир Костадинов

                                      МАМА

       ПРЕД КЪЩАТА ПОРУТЕНА, В КОЯТО ТЯ СИРОТНА
ВЛЕЗЕ И СЕ СБРЪЧКА, СЕГА СТОИ САМОТНА
И ТЪРСИ С ПОГЛЕД БЛАГОДАТ ЗА ПОКАЗ
И ДУМАТА-МЕХЛЕМ, И ЧЕРЕН ПЛАЩ
ЗА ВСИЧКО, БОЛНАТА ДУША...

       ОЧИТЕ Й - КАКВА СЪБЛАЗЪН Е МИНАЛОТО ОЩЕ -
ГО ВИЖДАТ ПРЕЗ АНТРЕТО В КОСТЮМ МОРЯШКИ.
НО ЧУВА ДЕТСКИТЕ ОБУВЧИЦИ,
ПОСЛЕДНИ, ОТ ВИТРИНАТА ИЗВАДЕНИ
С ВЪЗТОРЖЕН ТРЕПЕТ НА СЪРЦА.

       СЕГА Е В ТАЗИ ПРИКАЗКА: И ВИЖДА -
ГОРЕ ПАЛЯТ СВЕЩИ. И КЪЩАТА Е ПЪЛНА
И РАДОСТНА, И СВЕТИ. А ВЕЧЕР ОТ ЛИПАТА,
КОГАТО ПТИЧИЯТ РОЯК ЛИКУВА,

       И НЕГОВИЯТ ЗВЪН ЧЕРТАЕ ТАЙНО
БРАЗДИ ПО НЕЙНОТО ЛИЦЕ,
ТЯ ВЕЧЕ САМО ТИХИ ДУМИ ЧУВА:
„МАЙКО, МАЙКО, ПАК ЩЕ БЪДЕМ - ЗАЕДНО!"...

Автор: Дарко Марков
Превод: Петър Анастасов

                           ПОГРЕБЕНИЕ

НЕ ЧУ ЛИ ХИМН ПРЕДСМЪРТЕН? - ПОГРЕБЕНИЕ
       У НОВИЙ ХРАМ Е ДНЕС НА НОВ МЪРТВЕЦ -
ТАМ ХОР ОТ БЛЕДНИ СЕНКИ ПЕЙ И СТЕНЕ,
ПОНЕСЛИ СВИТ ОТ ЧЕРНИ ДНИ ВЕНЕЦ.

С НЕНАВИСТ ЩАСТИЕ ПАК ДИРЯ, ЩАСТИЕ
       ЕДНА МИНУТА! ВЕЧНОСТТА БИХ ДАЛ
ЗА ЗЕМНИЙ ВИР НА ВСИЧКИ ТВОИ СТРАСТИ!
СЛЕД ТУЙ БЕЗРОПОТНО БИХ ЗАЖИВЯЛ!

ПРЕГРЪЩАМ ПЛАЧУЩ ТВОИТЕ КОЛЕНИ,
       НО И НА СИЛА ЩЕ ТЕ ЗАДЪРЖА!
УПОЙНИЙ ЗНОЙ НА УСТНИ РАЗЖАРЕНИ,
НИ ГРЯХ, НИ ИСТИНА Е, НИ ЛЪЖА!

И В НЕПРИСТЪПНА ВИС ЩЕ СЕ ИЗГУБИМ,
       СМЪРТТА ТАМ С БЛЯСЪК ЩЕ НИ ОСЛЕПИ,
НИЙ - ДВЕ ГОРЯЩИ НОЩИ - ЩЕ СЕ ЛЮБИМ,
ДУША ДУШАТА С ЛУДОСТ ЩЕ ПРИСПИ!

В РАЗИСКРЕНИЯ ДИМ НА МОЗЪК МОРЕН
       ПОГЪЛНАТ ДЕН ЗАПАЛЕН ПРИТЪМНЯ,
ИЗЛИТАТ СЪНИЩА ИЗ АД РАЗТВОРЕН,
ПРОКАЖЕНИ, ЖИГОСАНИ С ПЕТНА,

И ВИХЪР ЧЕР ПИЩИ НАД НАС - ВКОВАНИ,
       ОЧИ В ОЧИ ЗАВТРЕНЧВАТ ДВЕ СЪДБИ,
ЛЮЛЕЕ СЕ В НЕСВЕСТНО ОБЛАДАНИЕ
ОТБЛЯСЪКЪТ НА КЪРВАВИ ЗЪБИ!

ЕДНО ТЕЛО! НО ПРОПАСТИ ДЕЛЯТ НИ -
       И ЛЮБОВТА И ПЪРВОРОДНИЙ ДЕН.
ОМРАЗАТА НА РОЖБИТЕ НЕПЛЪТНИ
НА ПЪРВИЯ ЗАРОДИШ РАЗДВОЕН!

НО ПАК, МАКАР НАД ВСЯКО ПОГРЕБЕНИЕ
       И ДЕМОНИ, И АНГЕЛИ ДА БДЯТ,
ЕДИН КЪМ ДРУГ, ОТВЕКИ УСТРЕМЕНИ,
ЩЕ ИЗГОРИМ НА СЕТНИЙ КРЪСТОПЪТ!

Теодор Траянов

                       ГРОБА   НА   ТАТКО

НА ГРОБА НА ТАТКО ПОНИКНАХА ЯГОДИ.
       ТЪГАТА Е КИЛЪР С НЕЗРЯЩИ ОЧИ...
КАК БАВНО, МЪЧИТЕЛНО-БАВНО И ТЯГОСТНО
УБИВА В МЕН РАДОСТ, ЛЮБОВ И МЕЧТИ.

НАВЯРНО Е ХУБАВ ЖИВОТЪТ НА МЪРТВИТЕ.
       НА ФОНА НА ТОЗИ ЖИВОТ ДОСЕГА...
НО НЯКОЯ ВЕЧЕР ЩЕ ИДА ПО МРЪКНАЛО,
ЩЕ СЕДНЕМ НА БИРА СЪС МОЯ БАЩА.

ЩЕ ПИЕМ ЗА МАМА, ЗА ПЪРВАТА ДВОЙКА,
       ЗА МОЯ ДОСАДЕН ХРОНИЧЕН БРОНХИТ...
КЪДЕ ЛИ СЕ СКИТА ДУШАТА ТИ, ЛЬОНКА,
И КАК ДА ПРОСТЯ НА ШОФЬОРА-БАНДИТ?

       ОТ ГРОБА ОТКРАДНАХА НЯКОЛКО РОЗИ.
ЗАЩО И СЪРЦАТА НИ, БОЖЕ, ЗАМЕСИ ОТ КАЛ?
ТА ТУК ЦЕНЗУРИРАТ ДОРИ НЕКРОЛОЗИТЕ
И БЛУДСТВАТ С ТЕМИДА В МИЗЕРЕН ЛОКАЛ.

НА ГРОБА НА ТАТКО ПОНИКНАХА ЯГОДИ.
       ТЪГАТА Е КИЛЪР С РЪЖДИВ ПИСТОЛЕТ.
ЛАКЕИ НА ЮДА - ЕЛАТЕ, ПРИЯТЕЛИ...
ПРОДАВАМ ИЗГОДНО ДУША НА ПОЕТ!

       ПОКАНИЛ СЪМ ДЯВОЛА, СТАРИЯ ДЯВОЛ,
ДА ПИЙНЕМ АБСЕНТ ОТ ТРОФЕЙНИ РОГА.
НА ГРОБА НА ТАТКО ПОНИКНАХА ЯГОДИ...
ПОДАЙ ПИСТОЛЕТА, ГОСПОЖО ТЪГА!...

Ивайло Диманов

                 УРОКЪТ   НА   МЪРТВИТЕ

       ТОЛКОВА МНОГО ЦВЕТЯ! СЯКАШ ГРЕЕШ!
И НИКОЙ НЕ СЕ ПОСКЪПИ ЗА БУКЕТА!
ЗА СЪЛЗИТЕ, ПРОЛЕТИ ЗА „ГРЕШНИЯ",
ДОСТАТЪЧНИ ДА МУ ИЗМИЯТ НОЗЕТЕ.

       И ЕТО: НЯМА ГО НИКАКВО - ЛОШОТО.
ВОЙНИТЕ, ОБИДИТЕ, ЕЖЕДНЕВНИТЕ ДРАМИ.
ЗА УТРЕ ДАЖЕ НИКОЙ НЕ СЕ ТРЕВОЖИ,
ЗАЩОТО „УТРЕ" ВСЪЩНОСТ ГО НЯМА.

       КОЕ ЛИ БЕШЕ НЕПРОСТИМОТО ВЧЕРА,
КОЕТО СЕГА Е И СМЕШНО, И ЖАЛКО?
КЪДЕ ЛИ БЯХА ДУМИТЕ, ДНЕС НАМЕРЕНИ?!
А ТЕ СА, ОКАЗВАТ СЕ, ТОЛКОВА МАЛКО:

       „ПРОСТИ МИ! ОБИЧАМ ТЕ! ЛИПСВАШ МИ!
ПРЕГЪРНИ МЕ! ТЪГУВАМ ЗА ТЕБЕ!"
ПРОСТО НЯКОЛКО ВЕЧНИ ИСТИНИ -
ИЗРИЧАНИ ЛЕСНО НА ПОГРЕБЕНИЕ.

       И ХРАНАТА, БОНБОНИТЕ, ЖИТОТО...
КАКТО ВСИЧКО ПО РЕД - МУ ПРИЛИЧА...
ПАК СЕ МОЛЯ ПРЕЗ СЪЛЗИ ЗА ЖИВИТЕ:
       НЕ КОГАТО...
СЕГА ДА СИ КАЖЕМ: „ОБИЧАМ ТЕ!"...

Руслина Александрова

                        ДЕЦА   НА   НЕБЕТО

ТЕ ВЪРВЯТ ПО НЕВИДИМА СВОЯ ПЪТЕКА.
       БИТИЕТО Е ВЕЧНОСТ, ВЕЧНОСТТА БИТИЕ.
И КАКВО Е ЖИВОТЪТ, СМЪРТТА НА ЧОВЕКА,
ЩОМ ДОШЛИ ОТ НЕБЕТО СА ТЕ?

ЩОМ СЛОВАТА, НАПИСАНИ В МАЛКИТЕ КНИГИ,
       НАЕДНО СА СЪБРАЛИ НЕБЕ И ЗЕМЯ.
И ТРОШАТ СЕ ЗА МИГ НЕТРОШИМИ ВЕРИГИ,
И ОТГЛЕЖДА ЗЛОДЕЯТ ЦВЕТЯ.

ТЕ ВЪРВЯТ, НЕИЗВЕСТНИ, В ПЪТЕКАТА СВОЯ
       КАТО БОЖИИ ДЕЦА ПО ГРЕХОВНИЯ МИР.
В ПЛАНИНИТЕ УТИХВА НА БУРЯТА ВОЯ
И СЕ ШИРВА УСМИХНАТА ШИР.

ТЕ ВЪРВЯТ БОСОНОГИ, ДЕЦА НА НЕБЕТО,
       БЕЗ КАЛЯСКИ С НАГИЗДЕНИ АЛИ КОНЕ.
СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ Е МЕЧТАНИЯТ ВПРЯГ НА ПОЕТА,
КОЛЕСНИЦАТА - КЪС ВИСИНЕ.

Венета Арахангелова

                       НА   СМЪРТТА

АКО СМЪРТТА МЕ ВЗЕМЕ НЯКОЙ ДЕН,
       НЕДЕЙТЕ ДА ТЪГУВАТЕ ЗА МЕН!
НЕ ИДВАЙТЕ НА ГРОБА НАСКЪРБЕНИ,
И СИ СПЕСТЕТЕ СЪЛЗИТЕ СОЛЕНИ!

       КАКВО ОТ ТУЙ, ЧЕ ТЛЕННАТА МИ ПЛЪТ
ЩЕ СЕ ПРЕВРЪЩА БАВНО В ЗЕМНА ПРЪСТ?
КАКВО ОТ ТУЙ, ЧЕ НЯМА ДА МЕ ИМА?
НАЛИ СЛЕД ВСЯКА ЕСЕН ИДВА ЗИМА.

       ЗАЩО ЛИ СЕ БОИТЕ ОТ СМЪРТТА,
КОЯТО НИ РАЗДЕЛЯ СЪС СВЕТА?
ТА ТОЗИ КРАЙ НА ВСЕКИГО ИЗВЕСТЕН,
ЗАВЪРШЕК НА ЖИВОТА НАЙ-ЕСТЕСТВЕН,

       ОТНЕМА НИ ОТ СКЪРБИТЕ В СВЕТА,
И НИ ОТВАРЯ ПЪТ КЪМ ВЕЧНОСТТА.
ТАМ НЯКЪДЕ ИЗ КОСМОСА БЕЗКРАЕН
ДУШАТА НИ БЕЗСМЪРТНА ЩЕ ВИТАЕ,

       ЧЕ ИМА АД И ИМА ВЕЧЕН РАЙ,
КЪДЕТО НЯМА ВРЕМЕ, НЯМА КРАЙ.
ОЧАКВАТ НИ НЕЗЕМНА БЛАГОДАТ
И ОГНЕН ПЛАМЪК В ПЪКЛЕНИЯ АД.

       ДУШИТЕ СПОРЕД ЗЕМНИТЕ ДЕЛА,
ИЗВЪРШЕНИ ЧРЕЗ ТЛЕННИТЕ ТЕЛА,
ЗАСЛУЖЕНА ОТПЛАТА ЩЕ ПРИЕМАТ
ЗАВИНАГИ ВЪВ ВЕЧНОТО БЕЗВРЕМИЕ.

ЗАТУЙ НЕ СЕ СТРАХУВАМ ОТ СМЪРТТА
       И ЩЕ Я ЧАКАМ КАКТО ПРОЛЕТТА,
ЧЕ БОГ ДАРИ ДУШАТА МИ С НЕТЛЕНИЕ
И СЛЕД СМЪРТТА ЩЕ ДОЙДЕ ВЪЗКРЕСЕНИЕ!

       И АКО НЯКОЙ ГРОБА ПОСЕТИ,
ДА КАЖЕ САМО: БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

Цветан Диковски

                ОТ   ТЕБЕ ЗАВИСИ

ОТКАКТО СВЕТЪТ СЪЩЕСТВУВА,
       ИМА ИСТИНА САМО ЕДНА -
КОЛКОТО И ДЪЛГО ДА ЖИВЕЕШ,
НЕПРЕМЕННО ЩЕ СРЕЩНЕШ СМЪРТТА.

ПОСЕДНИ НА КРАЙПЪТНИЯ КАМЪК,
       ПОГЛЕДНИ Я СЪС ТОПЛИ ОЧИ,
ОТЧУПИ ОТ КОМАТА СИ ЗАЛЪК
И БИСТРА ВОДА Й СЛОЖИ.

ТЯ НЕ ИДВА СЪС ЗЛОБА ПРИ ТЕБЕ,
       ТЯ НЕ ИДВА ДА ТЕ НАРАНИ,
ПРОСТО Е СТАНАЛО ВРЕМЕ
ДУШАТА ДА СЕ ПРЕРОДИ.

       И ПРЕДИ СТЕ СЕ СРЕЩАЛИ С НЕЯ,
ЗНАМ, НЕ ПОМНИШ, НО ТОВА Е ТАКА.
ТОГАВА СЕДЯХТЕ НА КЕЯ,
ТИ БЕШЕ КРАСИВА ЖЕНА.

       ПОСЛЕ БЕШЕ ПАЛАЧ БЕЗПОЩАДЕН,
ПОСЛЕ - КУЧЕ ВЪВ СЕЛСКИЯ ДВОР.
БЕШЕ СЪЩО ЧОВЕК-НЕНОРМАЛЕН,
ПОСЛЕ БЕШЕ ВЪВ КРАЛСКИЯ ДВОР.

А КАКЪВ ЩЕ ПРЕБЪДЕШ СЛЕД ВРЕМЕ,
       НЕ ЗАВИСИ ОТ НЕЯ. УВИ.
ДА БЪДЕШ ЧОВЕК ВЪВ ЖИВОТА
ЗАВИСИ ОТ ТЕБЕ. НАЛИ?...

Емил Стоянов

                ВРАТИТЕ   НА   РАЯ

       НЕ СЪС СЕДЕМ КЛЮЧА ОТ ЕЛМАЗИ
Е ЗАТВОРИЛ БОГ КЪМ РАЯ ВХОДА.
БЛЯСЪКЪТ МУ НИКОГО НЕ БЛАЗНИ
И ДОРИ НЕ ЗНАЕ ГО НАРОДЪТ.

       ТОЙ ВРАТА Е НА СТЕНА ЗАБРАВЕНА
С КАМЪНИ И МЪХ, И НИЩО ПОВЕЧЕ.
А ДО НЕЯ ПРОСЯК - ГОСТ НЕКАНЕН,
Е ЗАСТАНАЛ С КЛЮЧОВЕ НА ПОЯСА.

       ПОКРАЙ НЕГО ПРЕМИНАВАТ ВОИНИ,
РОГ ТРЪБИ, СРЕБРО ЗВЪНИ В ДОСПЕХИТЕ,
АЛА НИКОЙ НЕ ПОГЛЕЖДА - КОЙ Е ТОЙ -
СВЕТЛИЯТ АПОСТОЛ - СВЕТИ ПЕТЪР.

       И МЕЧТАЯТ: „ТАМ, НА ГРОБА БОЖИ,
ЩЕ ОТВОРИ НАМ ВРАТИТЕ РАЯТ,
НА ТОБОР ПЛАНИНАТА ВЪВ ПОДНОЖИЕТО,
ЧАСЪТ НИ ОБЕТОВАН - ЩЕ УДАРИ"...

       ТЪЙ ПРЕМИНАВА ТРОМАВО НАРОДЪТ.
КЪНТИ И ВИЕ ЗВЪНКАТА ГЪЛЧАВА.
АПОСТОЛ ПЕТЪР В СКЪСАНАТА РОБА
ТАМ, КАТО ПРОСЯК - БЛЕД И НИЩ ОСТАВА.

Автор:Николай Гумильов
Превод от руски:
Елеонора Княжева

   МЪРТВИТЕ   НЕ   МОГАТ   ДА   ОБИЧАТ

       ТАМ, НА ГРОБИЩАТА, ПРЕЗ НОЩТА,
ТЯЛО РАЗПОКЪСАНО ЛЕЖИ.
УБИЛА ГО Е ЛЮБОВТА,
УБИЛА Е ЧОВЕШКИТЕ МЕЧТИ.

       ТИХО ПУСКА СЕ НАВРЕД НОЩТА,
МРАКЪТ ТЕГНЕ НАД МЪРТВИТЕ ДУШИ.
ТАМ, КЪДЕТО ПОГРЕБА ЛЮБОВТА,
ВИРЕЯТ БОДЛИВИ, ОТРОВНИ ЛЪЖИ.

       ТАМ СБИРАТ СЕ ВЕЩИЦИ КОВАРНИ,
НАД ТЯЛОТО, МЪРТВЕШКИ СТУДЕНО,
ПРАВЯТ СВОИТЕ МАГИИ,
ВЗЕМАТ СЪРЦЕТО ВКАМЕНЕНО.

       МЪРТВИТЕ НЕ МОГАТ ДА ОБИЧАТ,
ТЕ СА ПРОСТО МИГ ОТЛЕТЯЛ.
МЪРТВИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ ВРИЧАТ,
ТЕХНИЯТ ПЛАМЪК Е - ГОРЧИВО ИЗГОРЯЛ...

Антон Городетски

МЪРТВИТЕ   НЕ   МОГАТ   ДА   ОБИЧАТ - 2

       ЗЛОВЕЩО ПАДА НАВРЕД НОЩТА,
ЗА ДА СКРИЕ УЖАСЯВАЩАТА ГЛЕДКА.
КАК ЖЕРТВА Е ВЗЕЛА ЛЮБОВТА
И Я Е УБИЛА В КЛЕТКА.

       КРЪВТА ПОПИЛА Е В ЗЕМЯТА
И СА ПОНИКНАЛИ ЛЪЖИ.
КОСТИТЕ СА ОСКВЕРНЕНИ ОТ ЛУНАТА,
ЗАСИПАНИ С МЪРТВИ МЕЧТИ.

       ТИ СЕ БОЕШЕ ОТ ЛЮБОВТА
И НАПРАВИ ГРУБА ГРЕШКА.
ДУШАТА ТИ ЩЕ СТРАДА ВЪВ НОЩТА,
ЗАРАДИ ТАЗ ЖЕСТОКОСТ НЕЧЕВЕШКА.

       ВЕЧЕ ЗНАЕШ ВЪВ НОЩТА,
ЧЕ МЪРТВИТЕ НЕ МОГАТ ДА ОБИЧАТ,
МЪРТВИТЕ НЕ ПОЗНАВАТ ЛЮБОВТА
И НЕ МОГАТ СТРАСТНО ДА СЕ ВРИЧАТ.

Антон Городетски

   МЪРТВИТЕ   НЕ   МОГАТ   ДА   ОБИЧАТ - 3

        НОЩТА ОТЛИТА ОБЕЗВЕРЕНА,
СТУДЕНА, КОШМАРНА И ЧЕРНА.
И РАЗКРИВА КАРТИНА ИЗКРИВЕНА,
КЪСАЩА НАЙ ЗДРАВИТЕ НЕРВИ.

       ГРОБОВЕТЕ - ЗВЕРСКИ РАЗКОПАНИ,
ЗЕЯТ ЧЕРНИТЕ КОВЧЕЗИ.
МЪРТВИТЕ - ГЛЕДАТ ИЗТЕРЗАНИ
ПРЕЗ ЧЕРНИ, БОДЛИВИ ЗАВЕСИ.

       ТЕ ИЗЛЕЗЛИ СА ДА ВИДЯТ
МАЛКАТА УБИЙЦА НА ЛЮБОВ.
И ЧЕРНАТА КРЪВ ДА ИЗТРИЯТ
ОТ НАЙ-ПРЕСНИЯ ГРОБ.

       ТЯ ОТДАВНА Е ОСЪЗНАЛА,
ЧЕ МЪРТЪВ, АЗ НЕ МОГА ДА ОБИЧАМ.
А ПЪТЯ, КОЙТО Е ИЗБРАЛА -
Е СЪРЦЕТО МИ, И В ГРОБА - ДА СЪСИЧА!...

Антон Городетски

СМЪРТТА   ПРЕДХОЖДА   ВСЯКО   ВЪЗКРЕСЕНИЕ

        ВСЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ Е ПОСЛЕДНА
ЦЕЛУВКАТА, ИЗПРАТЕНА ПО ВЯТЪРА.
ОБЪРНАТИТЕ ДУМИ В ШЕПОТА
СА ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА РАЗПИЛЯНА ВЯРА.

       СЪБРАНИТЕ В ПРЕСТИЛКАТА МИ КАМЪНИ
СА ОЩЕ ТОПЛИ ОТ РЪЦЕТЕ НА БЕЗГРЕШНИТЕ.
КАКВИ ЛИ СЪНИЩА БАНАЛНИ
ЩЕ СЪНУВАМЕ БЛАЖЕНО ПОДИР СВЕЩИТЕ?

        И КОЙ ЛИ ВЯТЪР ОСТРОУМЕН
ЩЕ РАЗПИЛЕЕ КУПА ПРЕМЪЛЧАНА ОБИЧНОСТ,
ДОДЕТО ВСЕ ПРОДАВАМЕ-КУПУВАМЕ
ОГЛЕДАЛА ЗА НЕНАСИТНАТА СЕБИЧНОСТ?

        ВСЕ НЯКОЙ ДЕН, ГОТОВИ ЗА СМИРЕНИЕ,
С РАЗПЯТИЕ ЩЕ ТРЪГНЕМ КЪМ ГОЛГОТА.
СМЪРТТА ПРЕДХОЖДА ВСЯКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ.
НО НУЖНО ЛИ Е, ДА СИ СМЕНЯМЕ - ЖИВОТА?...

Руслина Александрова

                                    СМЪРТ

НАШЕСТВИЕ! СТОТИЦИ ХИЩНИ ПРИЛЕПИ!
       ЛЮЛЕЯТ СЕ НА ПАЯЖИНИ ТЪНКИ,
ПОДОБНО АКРОБАТИ В СТРАНЕН ЦИРК.

УЖАСНИ МИШКИ, СВИКНАЛИ НА ПОЛЕТ!
       ХИЕНИ, ЧИЙТО КИКОТ РАЗВРАЩАВА!
БЕЗБРОЙ ВАМПИРИ, ТРЪГНАЛИ НА ЛОВ.

       ОТ ПЕЩЕРАТА СЪТВОРИЛИ ХРАМ,
ОТ ТЪМНИНАТА - КУЛТ НА ТЪМНИНАТА.

        АРТЕРИИ, ОСТАНАЛИ БЕЗ КРЪВ.
СЪРЦА, ЧИИТО КАМЕРИ СА ПРАЗНИ.

Гален Ганев

                   НИЩО   ПОВЕЧЕ

НА КАКВО СЕ УЧУДВАМ, НЕ ЗНАЯ -
       НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ СМЪРТТА.
ЩЕ УХАЯ С ЛИПИТЕ В БЕЗКРАЯ,
ЩЕ СЕ КАЧВАМ, ЩЕ СЛИЗАМ С ДЪЖДА.

ЩЕ СЕ КАЧВАМ, ЩЕ СЛИЗАМ С ДЪЖДА,
       ЩЕ ОБЛИЧАМ И ХРАНЯ ДЪРВОТО.
НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ СМЪРТТА.
НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТА.

Добромир Тонев

ПИСМО   ДО   ПОКОЙНИТЕ   МИ   БЛИЗКИ

ПИТАТЕ МЕ КАК СЪМ, КАК Я КАРАМ
       И КАКВО Е СТАНАЛО СЛЕД ВАС?
СЕЛОТО И ХОРАТА ДОГАРЯТ,
ОСТАРЯВАМ ВИДИМО И АЗ.

       СВИХА СИ СЕ СЕЛЯНИТЕ ВЕЧЕ,
ПРАВЯТ НЕЩО НЕ КАТО ПРЕДИ.
МЛАДИТЕ ЗАМИНАХА ДАЛЕЧЕ
И ЗАБРАВЯТ СВОИТЕ ДЕДИ.

ТЕ НЕ ЗНАЯТ СБОРОВЕ-СЕДЕНКИ,
       МИРИСА НА МАЙКАТА-ЗЕМЯ
И ЧОВЕЩИНАТА КАТО СЯНКА,
НЯКАК МНОГО БЪРЗО НАМАЛЯ.

ОТ ЗАБВЕНИЕ ПРЕСЪХНАХА ЧЕШМИТЕ,
       ВЪВ ЗЕМЯТА БУРЕН ГИ ПОКРИ.
ПУСТО Е ДОРИ И СРЕД ЛОЗИТЕ
ТЪЖНО Е В САМОТНИТЕ ГОРИ.

       ТЕЖКО ЛЪКАТУШИ И РЕКАТА
И УМИРА БАВНО САМ САМА.
ЛЮТА РАНА МИ КЪРВИ В ДУШАТА
ЗАРАД ЗАПУСТЯЛАТА ЗЕМЯ.

       ТИХО Е, НЕ ВИКА И КОЗАРЯТ,
НЯМА ПРЕМИНАВАЩИ КОЛИ.
НЯКОИ ЗА ХЛЯБА РАЗГОВАРЯТ,
МЕН И ЗА ДЕЦАТА МЕ БОЛИ.

ИМАЛО Е МНОГО ДА ИЗПАТЯТ
      ХОРА И ПОЛЯ, И НЕБЕСА.
А ПИСМОТО - НЯМА ДА ИЗПРАТЯ.
НЯВГА - САМ ЩЕ НИ ГО ДОНЕСА!

Никола Статков

                     ПОМЕН

       МИРИШЕ НА НЕБЕ ТАМЯНА.
ЯДЕМ И ПИЕМ. И МЪЛЧИМ.
ВИСИ КАТО СЪЛЗА ТАВАНА,
НАПУКАН И НЕУТЕШИМ.

       ИЗПРАТИХМЕ С ДОБРО ЧОВЕКА.
НО ЛЕКА ЛИ ЩЕ Е ПРЪСТТА?
ГОРЧИ МИ СТРАШНАТА УТЕХА:
ЧЕ ТРЯБВА - ДА ГО РАЗБЕРА...

Йордан Кръчмаров

             ИЗ „ГРОБЪТ"

       ИЗ ТОЯ ПЪТ, ПО КОЙТО
ЧЕР КОННИК ТЕ ОТВЕДЕ,
НЕДЕЙ ДА ВЗЕМАШ НИЩО
ОТ ДЛАНИТЕ МУ БЛЕДИ.

ПЕЧАЛНО, БЕДНО КРИНЧЕ,
       ПОТОЦИ ЩЕ ТЕ МАМЯТ,
НО ЗНАЙ, ЧЕ В АДА ВЛАГАТА
ИЗМИВА ВСЯКА ПАМЕТ.

       НЕ ПИЙ, НЕ ПИЙ, ЗАЩОТО
СЪВСЕМ ЩЕ НИ ЗАБРАВИШ,
А ГЛЕДАЙ СКРИШНИ БЕЛЕЗИ
ПО ПЪТЯ ДА ОСТАВИШ.

НАЛИ СИ МНОГО МАЛКО,
       КАТО СЪРЦЕ НА ПТИЦА,
И НЯМА ГДЕ ДА ВЪРЖЕШ ТИ
НИ МЕЧ, НИ ДИПЛЕНИЦА.

ПРИВЕТСТВУВАЙ С УСМИВКА
       СУЛТАНА НА НОЩТА,
ВДИГНИ СЕ ЛЕКО, ЛЕКО
ВИСОКО НАД СВЕТА.

И В ТЪЖНАТА НИ КЪЩА
ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕШ МЪЛКОМ.
СТАНИ НА ТОПЪЛ ВЯТЪР
И НИ ЦЕЛУВАЙ ДЪЛГО...

Превод: Владимир Башев
„Гробът" е поема, написана за
смъртта на детето на поета.

                    ТЕЖКОТО   ВЪРЗОПЧЕ

       АНГЕЛИТЕ ВЕЧЕ МАЙКА МИ РАЗХОЖДАТ
И НАСЪН Я НОСЯТ В РАЙСКИТЕ ГРАДИНИ...
ТЯ ВЕДНЪЖ МИ КАЗА: - СРЕЩНАХ ДЯДО БОЖЕ,
ГОСПОД МЕ ПОДСЕЩА ДА СИ ТРЪГВАМ, СИНЕ!...

И ТОГАЗ АЗ СКРИХ СЪЛЗИТЕ ЗАД ЕДНА УСМИВКА.
       С МАМА СЕ ШЕГУВАХ КАТО С ПЕЛЕНАЧЕ -
ХОКАХ Я, ЧЕ ШЕТА ОЩЕ БЕЗ ПОЧИВКА,
НО КАТО НЕВРЪСТЕН ГЛЕДАХ ДА НЕ ПЛАЧА...

       В ТОЗИ СВЯТ САМА, ТЯ ЩО ЛИ БЕ ВИДЯЛА -
САМО ТРУД И МЪКА - И ПО МЕНЕ ГРИЖИ.
КАТО ЗИМНА ПЕСЕН, НЕЖНО ПОБЕЛЯЛА
И С БАСТУНЧЕ ТЪНКО, ТЯ ЕДВАМ СЕ ДВИЖЕШЕ...

       НО СЪС МЕН ДЕЛИ ТЯ САМО ХУБАВИНИ -
СЯКАШ МИ РАЗКАЗВА ПРИКАЗКИ КРАСИВИ...
„ТОЗИ СВЯТ Е ШАРЕН - ТЯ МЪЛВЕШЕ - СИНЕ,
ТРЯБВА ДА НАПРАВИШ ХОРАТА ЩАСТЛИВИ... "

       И САДИ ЦВЕТЕНЦА ТЯ С ПОСЛЕДНИ СИЛИ...
А ПОИСКА МАЛКО МАМА, ОЩЕ МАЛКО ПРОЛЕТ...
И ДА НЕ ЗАБРАВИ, ТАЙНО БЕШЕ СКРИЛА
В ТЕЖКОТО ВЪРЗОПЧЕ СВОИТЕ НЕВОЛИ...

МАМА СЕ ПРОСТИ С МЕНЕ ДАКАТО БЕШЕ ЖИВА.
       ОТ СВЕТА ТЯ ВЗЕ СИ ТЕЖЕСТТА ОГРОМНА -
МЪКАТА ТЯ ВЗЕ СИ... МАМА БЕ ЩАСТЛИВА,
ЧЕ НА МЕН ОСТАВИ - САМО СВЕТЪЛ СПОМЕН...

Воймир Асенов

          СИЛАТА   НА   МЪРТВИТЕ

              На Миле Марковски

     СИЛАТА НА МЪРТВИТЕ! ПОМНЕТЕ:
НАД ГОДИНИ, СЛАВА И ЗАБРАВА,
ТЯ ДЪХТИ С ДЪХА НА ВЕТРОВЕТЕ
И С ВИСОКИТЕ ЗВЕЗДИ ИЗГРЯВА!

В НОЩИ НА БЕЗСЪНИЦИ БЕЗКРАЙНИ,
       В ДНИ НА НЕИЗБЕЖНА ПРЕУМОРА,
ТЯ НИ ДОВЕРЯВА СТРАШНИ ТАЙНИ,
ТЯ НИ СТАВА СТОЖЕР И ОПОРА.

       ТЯ НИ ПРАВИ ИСКРЕНИ! БЕЗ НЕЯ
НЯМА ХРАМ ЗА ИСТИНАТА СВЯТА,
КАКТО НЯМА КЛЕТВА БЕЗ ИДЕЯ,
КАКТО НЯМА БИТКА БЕЗ РАЗПЛАТА.

       С ГЕНИАЛНИ ДАРБИ ДА СЕ СЛАВИМ,
ПАК ЩЕ БЪДЕМ НИЩИ И НЕЩАСТНИ,
АКО НЯКОГА ЗА МИГ ЗАБРАВИМ
СВОИТЕ ПРИЯТЕЛИ ПРЕКРАСНИ.

ВСЕКИ БОЖИ ДЕН, СПОКОЙНО МОЖЕМ
       ДА РАЗРОВИМ ВОСЪЧНАТА ШУМА,
ЦВЕТЕ ВЪРХУ ГРОБА ИМ ДА СЛОЖИМ
И ДА ГИ ПРИПОМНИМ С БЛАГА ДУМА.

       СИЛАТА НА МЪРТВИТЕ! ЗАВЕТНА,
ТЯ ОТ СЪН ДУШИТЕ НИ СЪБУЖДА,
ЧЕ ДО НАШАТА ВЪЗДИШКА СЕТНА
НИЕ ИМАМЕ ОТ НЕЯ НУЖДА!...

1982, Матей Шопкин

Нагоре

Гласувай:

5

Вълнообразно

Прочелите постинга прочетоха и:

Коледните демони - спътници на Дядо Коле...
Стиховете на Caribiana
Изкуственият интелект и Иванчо

Следващ постинг

Предишен постинг

С ДЪХ НА ПРОЛЕТ - ЦВЕТЯ - ВИДЕО

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА - СТИХОВЕ

Коментари

Няма коментари

Вашето мнение

За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.