Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
10.12.2012 09:20 -
ЗА ЕДНА ЛЮБОВ - СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
Автор: donkatoneva
Категория: Поезия
Прочетен: 890 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2013 10:03
Прочетен: 890 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 26.05.2013 10:03
ЗА ЕДНА ЛЮБОВ
КОГАТО ТЕ СЪЗДАВАХ... НЕ РАЗБРАХ,
ЧЕ ТУК СИ, И ЧЕ СИ РЕАЛЕН,
И В ЛУННАТА ПЪТЕКА НЕ СЪЗРЯХ,
ВЕЧЕРНИЯ ТИ ОБРАЗ ОТ ВЪЛНИ ИЗВАЯН.
КОГАТО С ТЕБ ЖИВЯХ... АЗ НЕ РАЗБРАХ,
ТИ СВЕТЛИНА ЛИ БЕ, ИЛИ ПЪК МРАК.
И СКРИХ ДУШИТЕ НИ В ПЕПЕЛНИ МЪГЛИ,
И ЗАГЛУШИХ БЕЗ ГЛАС ПОСЛЕДНИТЕ МЕЧТИ.
КОГАТО ТЕ РАНЯВАХ... НЕ РАЗБРАХ,
ГЛАСА НА МЪРТВАТА ПРОКОБА.
И НА ЛИЦЕТО МИ ЗАСТАНА КАПКА ДЪЖД,
А ВСИЧКИ КАЗВАХА, ЧЕ Е ОТРОВА.
КОГАТО ТЕ УБИВАХ... НЕ РАЗБРАХ
И СЕБЕ СИ НЕ РАЗПОЗНАХ В ТАЗИ РОЛЯ.
И ЗДРАЧА БЕ ПОРЕДНИЯ ПАЛАЧ
СЪС КОЙТО АЗ НЕ ИСКАХ ДА ГОВОРЯ.
КОГАТО ТЕ ПОГРЕБВАХ... НЕ РАЗБРАХ,
ПРЪСТТА КАК ТРЯБВА ДА РАЗРОВЯ,
САМА СЪС ДВЕТЕ СИ РЪЦЕ,
ВЪВ ПОЛУНОЩ НЕ ЗНАЕХ АЗ КАКВО ДА СТОРЯ.
КОГАТО ВСИЧКО СВЪРШИ... НЕ РАЗБРАХ,
ВЪВ СЕБЕ СИ ДАЛИ СЪМ ОКОВАНА,
ДАЛИ ЖИВОТЪТ МИ Е ТЪЖЕН ПАЖ,
УСМИВКИТЕ МИ КОЙТО РАЗПИЛЯВА.
КОГАТО БЕЗ ДУША СЪМ... НЕ РАЗБРАХ
И ТЯЛОТО ДАЛИ МЕЕ ПРЕДАЛО,
НАВСЯКЪДЕ УСЕЩАМ САМО ПРАХ...
ОТ МИНАЛО - ЗАВЪРШИЛО С НАЧАЛО.
Силвия Кръстева
КОГАТО ТЕ СЪЗДАВАХ... НЕ РАЗБРАХ,
ЧЕ ТУК СИ, И ЧЕ СИ РЕАЛЕН,
И В ЛУННАТА ПЪТЕКА НЕ СЪЗРЯХ,
ВЕЧЕРНИЯ ТИ ОБРАЗ ОТ ВЪЛНИ ИЗВАЯН.
КОГАТО С ТЕБ ЖИВЯХ... АЗ НЕ РАЗБРАХ,
ТИ СВЕТЛИНА ЛИ БЕ, ИЛИ ПЪК МРАК.
И СКРИХ ДУШИТЕ НИ В ПЕПЕЛНИ МЪГЛИ,
И ЗАГЛУШИХ БЕЗ ГЛАС ПОСЛЕДНИТЕ МЕЧТИ.
КОГАТО ТЕ РАНЯВАХ... НЕ РАЗБРАХ,
ГЛАСА НА МЪРТВАТА ПРОКОБА.
И НА ЛИЦЕТО МИ ЗАСТАНА КАПКА ДЪЖД,
А ВСИЧКИ КАЗВАХА, ЧЕ Е ОТРОВА.
КОГАТО ТЕ УБИВАХ... НЕ РАЗБРАХ
И СЕБЕ СИ НЕ РАЗПОЗНАХ В ТАЗИ РОЛЯ.
И ЗДРАЧА БЕ ПОРЕДНИЯ ПАЛАЧ
СЪС КОЙТО АЗ НЕ ИСКАХ ДА ГОВОРЯ.
КОГАТО ТЕ ПОГРЕБВАХ... НЕ РАЗБРАХ,
ПРЪСТТА КАК ТРЯБВА ДА РАЗРОВЯ,
САМА СЪС ДВЕТЕ СИ РЪЦЕ,
ВЪВ ПОЛУНОЩ НЕ ЗНАЕХ АЗ КАКВО ДА СТОРЯ.
КОГАТО ВСИЧКО СВЪРШИ... НЕ РАЗБРАХ,
ВЪВ СЕБЕ СИ ДАЛИ СЪМ ОКОВАНА,
ДАЛИ ЖИВОТЪТ МИ Е ТЪЖЕН ПАЖ,
УСМИВКИТЕ МИ КОЙТО РАЗПИЛЯВА.
КОГАТО БЕЗ ДУША СЪМ... НЕ РАЗБРАХ
И ТЯЛОТО ДАЛИ МЕЕ ПРЕДАЛО,
НАВСЯКЪДЕ УСЕЩАМ САМО ПРАХ...
ОТ МИНАЛО - ЗАВЪРШИЛО С НАЧАЛО.
Силвия Кръстева
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 65670
Блогрол
