На терасата ме чакат паднали
и окъпани листа във жълт нюанс,
блеснали като очи на ангели,
дъждът изпял е есенен романс....

И после спрял. Не им отнема блясъка
ни вятъра, ни облака над тях.
Оставих ги да си общуват с камъка
и с идващия звезден алманах.

Като засъхне мъничко, тогава
ще развъртя голямата метла.
Но има време още да оставя
килим от най- красивите листа

и още малко аз да ги погледам....
Дори не ги настъпвам. Да блестят.
Природата е толкова победна,
дори на друг сезон да прави път.

9 октомври 2020г., Симеоново
Росица КОПУКОВА