Моят прадядо Цено бил будно дете . Ето и семейната хроника от онова време .

Когато Ботев минал през село Борован , моят прадядо бил още младеж 16 годишен и тръгнал с Воеводата като на сватба. Изминали пътя и стигнали Милин камък . От тук започвам дословно описание , както съм го чула :

„Когато стигнахме Милин камък , цъфнаха маковете / алюзия за многобройната турска потеря с червени фесове /. Тогава Воеводата ми рече :

-         Момче , виждаш какво става ! Тука ще се мре ! Бягай дорде има възможност !”

И моят прадядо побягнал през байрите .

Какво е станало с четниците и самият Ботев знаем от историята . Ботев е бил с ясното съзнание , че отива курбан за Българщината .

Моят прадядо се оженил , имал 5 деца , 18 внуци , 25 правнуци и 37 праправнуци . Имал е кошари , ниви и бил търговец на овце . Заедно с домочадието си е обработвал земята .

Всеки от избитите ботеви четници можеше да има деца и внуци . Такава огромна загуба е претърпяла България от тяхната загуба . Спомените имам от неговия внук Димитър .

Със сигурност е било точно така. Сякаш и аз чувам думите на войводата. Много жив разказ. Сякаш говори самата история.:) Благодаря ти!

Ценно е това, което сподели.

Дадоха си живота героите, а после...

Не е бил герой , но поне не се е изкарвал велик . Само съдбата го е срещнала с великите . Ботев бе на особена почит в нашата фамилия.

Трогнах се, защото прадядо ми е бил Ботев четник, оцелял но ранен и откаран на заточение в Диарбекир. От където се е завърнал със съсипано здраве едва след третата амнистия.
Трябва да помним тези хора!

Вълнуващо и трогателно . Всеки човешки живот е безценен ,
не трябва да потъва в незабрава .
Хубав разказ ...

Гордея се и с факта, че Васил Левски му е бил кум на сватбата. Подаръкът от Левски за сватбата - една сребърна, ръчно изработена икона на Богородица с Младенеца е на почит у дома.
Но да напиша? Изкушаваш ме.
Благодаря и поздрав!

Непременно напиши , спокойно . събери повече факти. лични впечатления на семейството от Ботев и Левски . Знаеш , че в литературата и историята много неща са украсени . Един правдив спомен струва много повече , защото е преживян и истински . За тези неща трябва да се пише . Ще се радвам да прочета няколко разказа , за срещите на твоите с Ботев и Левски . Защото те са имали сподвижници . И те са били опората на движението . Без тях нямаше да има чети и въстания , нямаше да има свобода .

тук , в сърцата на хората ! :))))

Твоят дядо е бил само на 16 години. Най-точното решение е да оцелее и да разказва. Жива история. Всичко, което се е случило по-късно, потвърждава това. Неговата ранна смърт нямаше да допринесе нищо, но неговият живот в случая е бил по-ценен за България!
Страхотен е разказа ти. Друго си е да чуеш нещо за Ботев и четата не от учебниците!
Благодаря, че сподели.

Макар и юноша да се срещне с Ботев,да се присъедини към четата, дори за един миг от живота си.След освобождинието е живял,съдал голяма фамилия,задружно са се трудили,не е търсил превилигии.

Аз се чудех защо татко първо ме запозна със стиховете на Ботев .
А той е бил само на 28 години и такъм нечут човек .
Прадядо ми си е признал , че не е участвал в битки и това му прави чест.
Бил е много ентусиазиран , тръгнал даже без пушка .

Майките на загиналите герои са гладували . Ох , Боже ! За какво приказваме .
Сега като гледам младежите в арабските страни , ами те са на възрастта, на която е бил и прадядо ми. И как ги разстрелваха , горките.

да бъде едва ли не партиен член.

Днешния вече 22 годишин преход, бяха БЪЛГАРИ кото твоя прадядо,а не като
ония деветосептевмрийските...тях една партия ги е създала,България до сега
да е станала Щвейцария на Балканите.

... за този най-знаменит ден от българската история. Върховен момент. Единствен.

Когато Христо Ботев заставя със сабята си срешу турската империя. Величествен миг!

Някой беше казал, че убийството на млад човек е пробив в човечеството.

Няма да се родят никога неговите деца, внуци, правнуци и пр. Вечно.

героите всеки иска да ги обяви за свои.
А неговите съвременници , съселяни са го смятали за луда глава и нехранимайко .
Не са го обичали , защото е имал остър език и им е казвал истината в очите.

Духът на дедите ни живее във нас . Може да са били наивни , може да са тръгвали на бой неподготвени , но винаги са оставали на правата линия. Никога не са отивали от другата страна на барикадата . И по това ще разбереш кой е българин и кой не е .Много е просто . Следващият ми постинг е за един истински българин ,когото цял народ е следвал в мъки и война . :)))

За жалост племето ни се вълнува от материални неща.Мнвого ми хареса постинга, моят дядо се е бил на Драва и много ми е разказвал...Герои има много в България, но трябва някои да напише за тях.Благодаря , че сподели!Приятен ден

Ние сме тяхна плът и кръв !
Духът на дедите е в нас !
Привет , момиче ! :)))