Най-четени
1. planinitenabulgaria
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
2. radostinalassa
3. varg1
4. wonder
5. kvg55
6. mt46
7. iw69
8. laval
9. zahariada
10. reporter
11. kunchev
12. getmans1
13. djani
14. bezistena
Най-популярни
1. shtaparov
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
2. wonder
3. katan
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ka4ak
8. milena6
9. ambroziia
10. vidima
Най-активни
1. lamb
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. bateico
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. wrappedinflames
6. djani
7. savaarhimandrit
8. iw69
9. vesonai
10. bateico
Постинг
13.02.2015 09:52 -
ЛЮБОВТА - СВЕТЛОЗАР ИГОВ
Автор: donkatoneva
Категория: Други
Прочетен: 2552 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2015 09:53
Прочетен: 2552 Коментари: 0 Гласове:
9
Последна промяна: 13.02.2015 09:53
ЛЮБОВТА
Снегът току-що е спрял да вали. Чистата и
дълбока снежна покривка блести с милиони
електрически отражения - под лампите улицата
е едно дълго сияние. Някъде в дъното на това
сияние - два неясни силуета на мъж и жена.
Не ги виждах добре, пък и не ги гледах - може
би се целуваха, може би говореха. Обърнах им
внимание едва когато една неочаквано развила
се между тях сцена смути нощната тишина и
привлече взора ми. Първо бе внезапният вик на
момичето-елементарен рефлекс, писък на болка и
недоумение, на страх и горчивина. Двете тела
мълниеносно се отблъскват - след писъка момичето се свива, настръхнало от болка и обида,
а момчето с бързи крачки се отдалечава, ругаейки
с немного ясни слова.
Момичето остава така свито и когато приближих,
видях че плачеше - утихналият писък се изливаше
в облекчителни сълзи на женско ридае. Почти
отминавах - съвсем близо до нея, когато от
тялото й се откъсна някакъв по-силен стон -
след първото облекчително ридание в гърлото
вече напираха сълзите на един нов гняв -
трогателен в безпомощността си, която скоро
сама ще почувства. Не зная, може би съжаление
ме накара да спра и се обърна към момичето -
навярно е нужна помощ, може би всичко това
не е било обикновен любовен разрив, а нещо
по-лошо... Промълвих някакви неясни слова,
съвсем деликатно - готовност за помощ, ако тя
е нужна. Момичето като че не ме чуваше, нито
ме виждаше - то прължаваше да ридае, сгушено
в себе си. После погледна към мен невиждащо,
а след това в погледа му блесна учудване, страх,
презрение, отчаяние и те сякаш изсушиха сълзите -
видях светлите му очи, обградени от смътното
сияние на изсъхнали сълзи. В този момент то
трепна, край мен светкавично премина висока,
сянка и двете тела - на момичето и на момчето
(беше се върнал той!) - стремително се сляха в
прегръдката на опрощение и внезапна нова любов,
на нова нежност, на отчаяно враждебно и
щастливо в същото време презрение към света.
То се сгуши в него и изведнъж стана по-малко,
зарида отново, но с щастливи поройни сълзи на
радост и облекчение, на отново дошлото щастие.
Той го обгърна настръхнал и груб в своята нова
нежност и поглеждайки ме, враждебно изруга...
Продължих пътя си, оставяйки ги в нощта на
пустата улица, обградени от сиянието на снега...
Любовта - от вълненията на собственото сърце
и така както я срещаме по лицата на другите,
от много срещи и раздели в този огромен свят,
от докосванията и отдалечаванията, такава
каквато ни е дадено да я познаем...
От първите трепети на още целомъдрените сърца
до сивия здрач на утринните стаи, край крехките
трупове на удушени в пепелниците цигари, от
болката на предчувствието до тъпата болка на
края. Любовта - наивната и зрялата, невинната и
болезнената, от късата като мълния любов, която
не трае никога повече от един поглед, до
любовта-живот, която е изживяла всичко - от
нежната зеленина на крехкото стръкче до уморено
превитото под тежестта на плодовете си дърво,
чиито клони се чупят от щедрост... Всички пътища
на сърцето - вечно отворено за нови болки и за
ново щастие, това малко човешко сърце... Любовта
с всичките й сърдечни авантюри, с всичките
житейски ритуали, които я предхождат и
съпътстват, с всичките й декори - появяването
във вечната улица, смехът, наситил панаирните
въртележки, пейките в тъмните алеи, свещите и
будоарно-призрачните стаи, светлите летни ливади,
огньовете в далечните зимни хижи, прозорците на
нощните влакове, подозрителните шумове на
провинциалните хотели, реките и хълмовете,
мръсните полунощни ресторанти и новостроящи
се сгради с дъх на вар и с ласките на
невнимателни тухли. От Любовта, която още нищо
не познава, до Любовта, която е надживяла
всичко - и себе си, и дори копнежа по нова
Любов...
Така продължих пътя си в нощта, но нещо ме
накара да се обърна и никакво чувство не можеше
да ме спре. Тихо, като крадец, сякаш уплашен да
не строша някакви невидими въздушни кристали
в тази ясна зимна нощ, се обърнах. И ги видях...
А те вече не ме виждаха - унесени в своята
прегръдка...
И може би шепнеха неразбираемите думи на нова
нежност, под която дебне и нова тревога, ново
отдалечаване...
И ново щастие, малко човешко щастие
в огромната хладна нощ.
Светлозар Игов
Снегът току-що е спрял да вали. Чистата и
дълбока снежна покривка блести с милиони
електрически отражения - под лампите улицата
е едно дълго сияние. Някъде в дъното на това
сияние - два неясни силуета на мъж и жена.
Не ги виждах добре, пък и не ги гледах - може
би се целуваха, може би говореха. Обърнах им
внимание едва когато една неочаквано развила
се между тях сцена смути нощната тишина и
привлече взора ми. Първо бе внезапният вик на
момичето-елементарен рефлекс, писък на болка и
недоумение, на страх и горчивина. Двете тела
мълниеносно се отблъскват - след писъка момичето се свива, настръхнало от болка и обида,
а момчето с бързи крачки се отдалечава, ругаейки
с немного ясни слова.
Момичето остава така свито и когато приближих,
видях че плачеше - утихналият писък се изливаше
в облекчителни сълзи на женско ридае. Почти
отминавах - съвсем близо до нея, когато от
тялото й се откъсна някакъв по-силен стон -
след първото облекчително ридание в гърлото
вече напираха сълзите на един нов гняв -
трогателен в безпомощността си, която скоро
сама ще почувства. Не зная, може би съжаление
ме накара да спра и се обърна към момичето -
навярно е нужна помощ, може би всичко това
не е било обикновен любовен разрив, а нещо
по-лошо... Промълвих някакви неясни слова,
съвсем деликатно - готовност за помощ, ако тя
е нужна. Момичето като че не ме чуваше, нито
ме виждаше - то прължаваше да ридае, сгушено
в себе си. После погледна към мен невиждащо,
а след това в погледа му блесна учудване, страх,
презрение, отчаяние и те сякаш изсушиха сълзите -
видях светлите му очи, обградени от смътното
сияние на изсъхнали сълзи. В този момент то
трепна, край мен светкавично премина висока,
сянка и двете тела - на момичето и на момчето
(беше се върнал той!) - стремително се сляха в
прегръдката на опрощение и внезапна нова любов,
на нова нежност, на отчаяно враждебно и
щастливо в същото време презрение към света.
То се сгуши в него и изведнъж стана по-малко,
зарида отново, но с щастливи поройни сълзи на
радост и облекчение, на отново дошлото щастие.
Той го обгърна настръхнал и груб в своята нова
нежност и поглеждайки ме, враждебно изруга...
Продължих пътя си, оставяйки ги в нощта на
пустата улица, обградени от сиянието на снега...
Любовта - от вълненията на собственото сърце
и така както я срещаме по лицата на другите,
от много срещи и раздели в този огромен свят,
от докосванията и отдалечаванията, такава
каквато ни е дадено да я познаем...
От първите трепети на още целомъдрените сърца
до сивия здрач на утринните стаи, край крехките
трупове на удушени в пепелниците цигари, от
болката на предчувствието до тъпата болка на
края. Любовта - наивната и зрялата, невинната и
болезнената, от късата като мълния любов, която
не трае никога повече от един поглед, до
любовта-живот, която е изживяла всичко - от
нежната зеленина на крехкото стръкче до уморено
превитото под тежестта на плодовете си дърво,
чиито клони се чупят от щедрост... Всички пътища
на сърцето - вечно отворено за нови болки и за
ново щастие, това малко човешко сърце... Любовта
с всичките й сърдечни авантюри, с всичките
житейски ритуали, които я предхождат и
съпътстват, с всичките й декори - появяването
във вечната улица, смехът, наситил панаирните
въртележки, пейките в тъмните алеи, свещите и
будоарно-призрачните стаи, светлите летни ливади,
огньовете в далечните зимни хижи, прозорците на
нощните влакове, подозрителните шумове на
провинциалните хотели, реките и хълмовете,
мръсните полунощни ресторанти и новостроящи
се сгради с дъх на вар и с ласките на
невнимателни тухли. От Любовта, която още нищо
не познава, до Любовта, която е надживяла
всичко - и себе си, и дори копнежа по нова
Любов...
Така продължих пътя си в нощта, но нещо ме
накара да се обърна и никакво чувство не можеше
да ме спре. Тихо, като крадец, сякаш уплашен да
не строша някакви невидими въздушни кристали
в тази ясна зимна нощ, се обърнах. И ги видях...
А те вече не ме виждаха - унесени в своята
прегръдка...
И може би шепнеха неразбираемите думи на нова
нежност, под която дебне и нова тревога, ново
отдалечаване...
И ново щастие, малко човешко щастие
в огромната хладна нощ.
Светлозар Игов
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 72599
Блогрол
