Постинг
25.09.2017 18:40 -
Индийска притча
Живеел някога един мъдрец в Индия.
Той бил безмерно богат, защото знаел как може да се постигне щастие.
Минавало време, царе и първенци идвали при него за съвет а той казвал винаги само едно:
- Остави това... и то е преходно.
Веднъж дошъл при него великия везир от източното царство и го попитал:
- Моят господар е отчаян. Дори и при теб не иска да дойде, защото го е обзела дълбока тъга.
- Можеш ли да отидеш при него и да му помогнеш?
Мъдрецът отговорил:
- Мога да му помогна, няма смисъл да ходя при него - той сам може да си помогне, макар че ще му е трудно.
- Кажи му да постои в напълно тъмна и тиха стая 3 дни. Подавайте му само вода, но в никакъв случай не и храна през тези 3 дни, ще ви моли да излезе, но не го пускайте до залеза на третия ден.
- Просто го оставете на спокойствие и сам на себе си.
Везирът отишъл и направил каквото го е посъветвал мъдрецът. Разказал му за мъдреца и съветът му. Предложил на Царя да се затвори за 3 дни в тъмна и тиха стая
и понеже царят страдал истински, какво по-лошо би му се случило и приел.
На първия ден царят почти полудял... блъскал по стените, крещял, обиждал всички от царския двор, дори и везира.
Везирът стоял неотлъчно до вратата му и както го е посъветвал мъдреца, през тесен процеп във вратата - му давал само вода.
През нощта царят сънувал отрупани с най-вкусна храна маси, пищни пирове.
На следващия ден царят се събудил отново със старата си тъга... молел и увещавал везира да го пусне, но везирът, съобразявайки се със съветите на мъдреца останал непреклонен.
Останал напълно безсилен царят се разридал горко. Дори и на везира му е станало тъжно от плачът в стаята обаче не се пречупил.
На третия ден, без да е сънувал нищо, царят се събудил и открил, че не мисли за нищо. Пълна тишина обземала съществото му. Самият той сияел от тихо щастие, което тържествувало у него.
Везирът му отворил вратата точно на третия ден по залез слънце както го е посъветвал мъдрецът.
Царят бил напълно променен. Лицето му сияело и спокойна усмивка го озарявала.
Царят казал:
- Искам да посетя този мъдрец и да му се отблагодаря подобаващо.
Везирът направил нужното и го отвел при мъдреца.
Царят му казал.
- Давам ти царството си и всичко в него.
Мъдрецът отвърнал:
И това е преходно.
Везирът му отворил вратата точно на третия ден по залез слънце както го е посъветвал мъдрецът.
Царят бил напълно променен. Лицето му сияело и спокойна усмивка го озарявала.
Царят казал:
- Искам да посетя този мъдрец и да му се отблагодаря подобаващо.
Везирът направил нужното и го отвел при мъдреца.
Царят му казал.
- Давам ти царството си и всичко в него.
Мъдрецът отвърнал:
И това е преходно.
ПРИТЧА ЗА ПРОШКАТА - видео
Пловдивска поетическа академия „Добромир...
Размислите на един айляк, по пътя за ник...
Пловдивска поетическа академия „Добромир...
Размислите на един айляк, по пътя за ник...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 245