Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
29.05.2015 10:50 -
МЪРТВИТЕ, НАШИТЕ МЪРТВИ! - СТИХОВЕ
Автор: donkatoneva
Категория: Поезия
Прочетен: 2172 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2015 10:55
Прочетен: 2172 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 29.05.2015 10:55
МЪРТВИТЕ, НАШИТЕ МЪРТВИ!
НЕЗАБРАВА
АЗ НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
КАТО ЯРКА, СВЕТЛА КОМЕТА
ТИ НАД ПЪТЯ НИ НИКОГА, ЗНАЯ,
НЯМА ВЕЧЕ С ОБИЧ ДА СВЕТИШ.
НО НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
В САМОТАТА НА СВОИТЕ НОЩИ
КАТО В ТЪМНА СТИХИЯ СЕ ДАВЯ,
И ТЕ ЧАКАМ. ЧАКАМ ТЕ ОЩЕ.
АЗ НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
А НЕ ЗНАМ ТИ ДАЛИ МЕ ЗАПОМНИ.
НА ЩАСТЛИВА ОТДАВНА СЕ ПРАВЯ,
А ДОРИ И УСМИВКАТА СТОН Е.
АЗ НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
ТИ КЪДЕ СИ ВЪВ СНЕЖНАТА ВЕЧЕР?
МОЖЕ БИ НА ЗЕМЯТА НА КРАЯ,
А НАВЯРНО И ПО-ДАЛЕЧЕ...
АЗ НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
ТАЗИ ТЪМНА ВРАТА ЩЕ ОТВОРЯ.
НЯМА ДАЖЕ И МИГ ДА СЕ БАВЯ,
СТО ВИХРУШКИ НАВЪН ЩЕ ПРЕБОРЯ.
И СТО ПРЕСПИ ОТ СНЯГ ЩЕ ПРЕГАЗЯ.
СТО ЗВЕЗДИ ЩЕ МЕ ГЛЕДАТ С ПОЧУДА.
СТО ВИЕЛИЦИ ЩЕ МЕ НАМРАЗЯТ.
СТО ОЧИ ЩЕ МЕ ВЗЕМАТ ЗА ЛУДА.
И, КОГАТО БЕЗ ДЪХ И БЕЗ ДУМИ,
ВДЪН БЕЗКРАЯ ПРИ ТЕБЕ ДОТИЧАМ -
НЕ МИСЛИ, ЧЕ СЪМ ПРОСТО БЕЗУМНА.
НЕ МИСЛИ. ПРОСТО ТЕБЕ ОБИЧАМ.
Гълъбина Митева
СЛЕД ТЕБ
СЛЕД ТЕБ ОСТАНА ТЕЖКА ТИШИНА.
И ДВЕ ОЧИ ОСТАНАХА ДА ЧАКАТ.
НЕБЕТО ПОСИВЯ ОТ САМОТА
И СЪС СТУДЕНИ СЪЛЗИ СЕ РАЗПЛАКА.
СЛЕД СТЪПКИТЕ ТИ МОЯТА ДУША
КАТО ПРЕБИТО КУЧЕ СЕ ПОВЛЕЧЕ.
НО КРАЧЕЙКИ НАСТРЪХНАЛ ВЪВ НОЩТА,
ПРЕГРЪДКАТА МИ ТОПЛА ТИ СЪБЛЕЧЕ.
ТЯ В ПЕПЕЛТА ОСТАНА ДА ЛЕЖИ
КАТО НЕНУЖНА ОВЕХТЯЛА ДРЕХА.
А СЪМНА ВЪН. И ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ
ВЪВ МЕНЕ ЛЕГНАХА. КАТО УТЕХА.
КЪДЕ ИЗВИВА СТРЪМНИЯТ ТИ ПЪТ?
НАДЕЖДИТЕ ЗА ВРЪЩАНЕ ИЗТЛЯХА.
НАВЯРНО СИ НАМЕРИЛ ТОПЪЛ КЪТ
И ДРУГА ТОПЛА ДРЕХА СИ ОБЛЯКЪЛ.
НО С МОЯ ГЛАС ЕДИН ЗАОБЛЕН СТИХ
В ЕДНА ДЪЛБОКА НОЩ ЩЕ ТЕ СЪБУДИ.
И ДЪЛГО, ДЪЛГО ЩЕ МЕ ТЪРСИШ ТИ,
ПРЕГЪРНАЛ СПОМЕНА ЗА МЕНЕ ЛУДО.
Гълъбина Митева
ЕЛЕГИЯ
КОГАТО СЕ РАЗДЕЛЯМЕ С ЛЮБИМА
ПОД СТРОГИЯ КАНОН НА ЗОДИАКА,
КОГАТО ШЕПНЕМ „СБОГОМ" И „ПРОСТИ МИ",
И ПРОДЪЛЖАВАМЕ САМИ НАТАТЪК...
ТОГАВА СВЕЖДАМЕ ГЛАВА НА ГРОБА
НА СТРАСТИТЕ, ИЗТЛЕЛИ БЕЗ ОСТАТЪК,
НО НЯКОГА ПРЕВЪРНАЛИ НИ В РОБИ,
БЕЗПОМОЩНО ЗАДЪХВАЩИ СЕ В МРАКА.
ТОГАВА ТЪРСИМ В ПРИТЧИТЕ УТЕХА -
ДАНО ПРЕГЛЪТНЕМ БОЛКАТА СИ НЯКАК,
ДАНО ОСТАНЕ В НАС НАДЕЖДА КРЕХКА
ЗА БЪДНОТО ЩАСТИЕ В ЖИВОТА КРАТЪК.
КОГАТО СЕ РАЗДЕЛЯМЕ С ЛЮБИМА
ПОД СТРОГИЯ ЗАКОН НА ЗОДИАКА...
1986, Атанас Димитров
НЕЗАБРАВА
АЗ НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
КАТО ЯРКА, СВЕТЛА КОМЕТА
ТИ НАД ПЪТЯ НИ НИКОГА, ЗНАЯ,
НЯМА ВЕЧЕ С ОБИЧ ДА СВЕТИШ.
НО НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
В САМОТАТА НА СВОИТЕ НОЩИ
КАТО В ТЪМНА СТИХИЯ СЕ ДАВЯ,
И ТЕ ЧАКАМ. ЧАКАМ ТЕ ОЩЕ.
АЗ НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
А НЕ ЗНАМ ТИ ДАЛИ МЕ ЗАПОМНИ.
НА ЩАСТЛИВА ОТДАВНА СЕ ПРАВЯ,
А ДОРИ И УСМИВКАТА СТОН Е.
АЗ НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
ТИ КЪДЕ СИ ВЪВ СНЕЖНАТА ВЕЧЕР?
МОЖЕ БИ НА ЗЕМЯТА НА КРАЯ,
А НАВЯРНО И ПО-ДАЛЕЧЕ...
АЗ НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ.
ТАЗИ ТЪМНА ВРАТА ЩЕ ОТВОРЯ.
НЯМА ДАЖЕ И МИГ ДА СЕ БАВЯ,
СТО ВИХРУШКИ НАВЪН ЩЕ ПРЕБОРЯ.
И СТО ПРЕСПИ ОТ СНЯГ ЩЕ ПРЕГАЗЯ.
СТО ЗВЕЗДИ ЩЕ МЕ ГЛЕДАТ С ПОЧУДА.
СТО ВИЕЛИЦИ ЩЕ МЕ НАМРАЗЯТ.
СТО ОЧИ ЩЕ МЕ ВЗЕМАТ ЗА ЛУДА.
И, КОГАТО БЕЗ ДЪХ И БЕЗ ДУМИ,
ВДЪН БЕЗКРАЯ ПРИ ТЕБЕ ДОТИЧАМ -
НЕ МИСЛИ, ЧЕ СЪМ ПРОСТО БЕЗУМНА.
НЕ МИСЛИ. ПРОСТО ТЕБЕ ОБИЧАМ.
Гълъбина Митева
СЛЕД ТЕБ
СЛЕД ТЕБ ОСТАНА ТЕЖКА ТИШИНА.
И ДВЕ ОЧИ ОСТАНАХА ДА ЧАКАТ.
НЕБЕТО ПОСИВЯ ОТ САМОТА
И СЪС СТУДЕНИ СЪЛЗИ СЕ РАЗПЛАКА.
СЛЕД СТЪПКИТЕ ТИ МОЯТА ДУША
КАТО ПРЕБИТО КУЧЕ СЕ ПОВЛЕЧЕ.
НО КРАЧЕЙКИ НАСТРЪХНАЛ ВЪВ НОЩТА,
ПРЕГРЪДКАТА МИ ТОПЛА ТИ СЪБЛЕЧЕ.
ТЯ В ПЕПЕЛТА ОСТАНА ДА ЛЕЖИ
КАТО НЕНУЖНА ОВЕХТЯЛА ДРЕХА.
А СЪМНА ВЪН. И ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ
ВЪВ МЕНЕ ЛЕГНАХА. КАТО УТЕХА.
КЪДЕ ИЗВИВА СТРЪМНИЯТ ТИ ПЪТ?
НАДЕЖДИТЕ ЗА ВРЪЩАНЕ ИЗТЛЯХА.
НАВЯРНО СИ НАМЕРИЛ ТОПЪЛ КЪТ
И ДРУГА ТОПЛА ДРЕХА СИ ОБЛЯКЪЛ.
НО С МОЯ ГЛАС ЕДИН ЗАОБЛЕН СТИХ
В ЕДНА ДЪЛБОКА НОЩ ЩЕ ТЕ СЪБУДИ.
И ДЪЛГО, ДЪЛГО ЩЕ МЕ ТЪРСИШ ТИ,
ПРЕГЪРНАЛ СПОМЕНА ЗА МЕНЕ ЛУДО.
Гълъбина Митева
ЕЛЕГИЯ
КОГАТО СЕ РАЗДЕЛЯМЕ С ЛЮБИМА
ПОД СТРОГИЯ КАНОН НА ЗОДИАКА,
КОГАТО ШЕПНЕМ „СБОГОМ" И „ПРОСТИ МИ",
И ПРОДЪЛЖАВАМЕ САМИ НАТАТЪК...
ТОГАВА СВЕЖДАМЕ ГЛАВА НА ГРОБА
НА СТРАСТИТЕ, ИЗТЛЕЛИ БЕЗ ОСТАТЪК,
НО НЯКОГА ПРЕВЪРНАЛИ НИ В РОБИ,
БЕЗПОМОЩНО ЗАДЪХВАЩИ СЕ В МРАКА.
ТОГАВА ТЪРСИМ В ПРИТЧИТЕ УТЕХА -
ДАНО ПРЕГЛЪТНЕМ БОЛКАТА СИ НЯКАК,
ДАНО ОСТАНЕ В НАС НАДЕЖДА КРЕХКА
ЗА БЪДНОТО ЩАСТИЕ В ЖИВОТА КРАТЪК.
КОГАТО СЕ РАЗДЕЛЯМЕ С ЛЮБИМА
ПОД СТРОГИЯ ЗАКОН НА ЗОДИАКА...
1986, Атанас Димитров
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 65589
Блогрол
