Нашия живот

Автор:Красимир Димитров

Щом всяка мисъл вече е узряла,
че тук ще си живееш мълчешком,
животът е брилянтната спирала,
в която вече построил си дом.
И с хората, които все обичаш,
се срещаш и разделяш се така,
че винаги и до смъртта ще тичаш,
да ги прегърнеш с твоята ръка.
Тя любовта единствено ще свети,
преминала през хиляди реки,
и мачкаща предпазни парапети,
до теб на топличко ще спи...
Тъй всеки удар е у теб премерен,
на верния, сърдечния ти тон,
животът…ние си го правим черен,
останалото… Просто е за фон...

1.1.

Мислите, чрез способностите, зреят

Четейки:”Нашия живот”

от Красимир Димитров

Мислите, чрез способностите, зреят ,

а те, с дейност, света преобразуват –

по този начин хората живеят

и в многообразие съществуват...

Да! Достигат някои до вълшебство,

съвършенството превръщайки във цел –

чрез развитието запазват детство,

но това е въпрос на подход умел.

Ти решил си да живееш мълчешком,

превръщайки Интернета във кръжок –

затуй направи в приятелство кръгом –

не достигна диалога като скок.

Почни за българите да работиш,

а така себе си ще пресъздадеш –

разбира се, че ще се поизпотиш,

но поне тъй любовта ще разбереш.