Като си помисля само колко обърнати пирамиди живеят по света. Разбира се тях не бихме могли да ги срамняваме с онези - фараонските. Говоря за ходещи човешки пирамиди на два крака, които не по свое желание мислят за насъщния, защото са обречени да живеят в погубени светове - но кой знае, може би техните светове не са загубени, а просто наситени с други човешки усещания - колко е трудно да съди човек. Все пак можем да съжаляваме, че ние като социални общества, колкото и да се стремим към справедливост, не даваме еднакъв шанс на хората в обществото. Този шанс зависи и от тях - така че джунглата е законна. Защото именно когато си дал всички шансове на новобогаташа да стигне до върха на пирамидата, той се отказва и слиза на нейното най-добpо стъпало. Не при всички разбира се. 2/3  или 8/9 ходят по света с обърнати пирамиди по своите належащи приоритети. И колко малко са хората, които са се самоактуализирали - няколко стотици фараона, още 5 хиляди известни личности, чийто труд е потенциално забележим от всяко живо човешко същество. Дори тези, които се заблуждават, че са достигнали върха на пирамидата на Маслоу, реално може да не са я достигнали.