Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2015 09:52 - ЛЮБОВТА - СВЕТЛОЗАР ИГОВ
Автор: donkatoneva Категория: Други   
Прочетен: 2520 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 13.02.2015 09:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЛЮБОВТА

image

Снегът  току-що  е  спрял  да  вали.  Чистата  и
дълбока  снежна  покривка  блести  с  милиони
електрически  отражения  -  под  лампите  улицата
е  едно  дълго  сияние.  Някъде  в  дъното  на  това
сияние  -  два  неясни  силуета  на  мъж  и  жена.
Не  ги  виждах  добре,  пък  и  не  ги  гледах  -  може
би  се  целуваха,  може  би  говореха.  Обърнах  им
внимание  едва  когато  една  неочаквано  развила
се  между  тях  сцена  смути  нощната  тишина  и
привлече  взора  ми.  Първо  бе  внезапният  вик  на
момичето-елементарен  рефлекс,  писък  на  болка  и
недоумение,  на  страх  и  горчивина.  Двете  тела
мълниеносно  се  отблъскват  -  след  писъка  момичето  се  свива,  настръхнало  от болка  и  обида,
а  момчето  с  бързи  крачки  се  отдалечава,  ругаейки
с  немного  ясни  слова.

Момичето  остава  така  свито  и  когато  приближих,
видях  че  плачеше  -  утихналият  писък  се  изливаше
в  облекчителни  сълзи  на  женско  ридае.  Почти
отминавах  -  съвсем  близо  до  нея,  когато  от
тялото  й  се  откъсна  някакъв  по-силен  стон  -
след  първото  облекчително  ридание  в  гърлото
вече  напираха  сълзите  на  един  нов  гняв  -
трогателен  в  безпомощността  си,  която  скоро
сама  ще  почувства.  Не  зная,  може  би  съжаление
ме  накара  да  спра  и  се  обърна  към  момичето  -
навярно  е  нужна  помощ,  може  би  всичко  това
не  е  било  обикновен  любовен  разрив,  а  нещо
по-лошо...  Промълвих  някакви  неясни  слова,
съвсем  деликатно  -  готовност  за  помощ,  ако  тя
е  нужна.  Момичето  като  че  не  ме  чуваше,  нито
ме  виждаше  -  то  прължаваше  да  ридае,  сгушено
в  себе  си.  После  погледна  към  мен  невиждащо,
а  след  това  в  погледа  му  блесна  учудване,  страх,
презрение, отчаяние  и  те  сякаш  изсушиха  сълзите  -
видях  светлите  му  очи,  обградени  от  смътното
сияние  на  изсъхнали  сълзи.  В  този  момент  то
трепна,  край  мен  светкавично  премина  висока,
сянка  и  двете  тела  -  на  момичето  и  на  момчето
(беше  се  върнал  той!)  -  стремително  се  сляха  в
прегръдката  на  опрощение  и  внезапна  нова  любов,
на  нова  нежност,  на  отчаяно  враждебно  и
щастливо  в  същото   време  презрение  към  света.
То  се  сгуши  в  него  и  изведнъж  стана  по-малко,
зарида  отново,  но  с  щастливи  поройни  сълзи  на
радост  и  облекчение,  на  отново  дошлото  щастие.
Той  го  обгърна  настръхнал  и  груб  в  своята  нова
нежност  и  поглеждайки  ме,  враждебно  изруга...

Продължих  пътя  си,  оставяйки  ги  в  нощта  на
пустата  улица,  обградени  от  сиянието  на  снега...

Любовта  -  от  вълненията  на  собственото  сърце
и  така  както  я  срещаме  по  лицата  на  другите,
от  много  срещи  и  раздели  в  този  огромен  свят,
от  докосванията  и  отдалечаванията,  такава
каквато  ни  е  дадено  да  я  познаем...

От  първите  трепети  на  още  целомъдрените  сърца
до  сивия  здрач  на  утринните  стаи,  край  крехките
трупове  на  удушени  в  пепелниците  цигари,  от
болката  на  предчувствието  до  тъпата  болка  на
края.  Любовта  -  наивната  и  зрялата,  невинната  и
болезнената,  от  късата  като  мълния  любов,  която
не  трае  никога  повече  от  един  поглед,  до
любовта-живот,  която  е  изживяла  всичко  -  от
нежната  зеленина  на  крехкото  стръкче  до  уморено
превитото  под  тежестта  на  плодовете  си  дърво,
чиито  клони  се  чупят  от  щедрост...  Всички  пътища
на  сърцето  -  вечно  отворено  за  нови  болки  и  за
ново  щастие,  това  малко  човешко  сърце...  Любовта
с  всичките  й  сърдечни  авантюри,  с  всичките
житейски  ритуали,  които  я  предхождат  и
съпътстват,  с  всичките  й  декори  -  появяването
във  вечната  улица,  смехът,  наситил  панаирните
въртележки,  пейките  в  тъмните  алеи,  свещите  и
будоарно-призрачните  стаи,  светлите  летни  ливади,
огньовете  в  далечните  зимни  хижи,  прозорците  на
нощните  влакове,  подозрителните  шумове  на
провинциалните  хотели,  реките  и  хълмовете,
мръсните  полунощни  ресторанти  и  новостроящи
се  сгради  с  дъх  на  вар  и  с  ласките  на
невнимателни  тухли.  От  Любовта,  която  още  нищо
не  познава,  до  Любовта,  която  е  надживяла
всичко  -  и  себе  си,  и  дори  копнежа  по  нова
Любов...

Така  продължих  пътя  си  в  нощта,  но  нещо  ме
накара  да  се  обърна  и  никакво  чувство  не  можеше
да  ме  спре.  Тихо,  като  крадец,  сякаш  уплашен  да
не  строша  някакви  невидими  въздушни  кристали
в  тази  ясна  зимна  нощ,  се  обърнах.  И  ги  видях...

А  те  вече  не  ме  виждаха  -  унесени  в  своята
прегръдка...

И  може  би  шепнеха  неразбираемите  думи  на  нова
нежност,  под  която  дебне  и  нова  тревога,  ново
отдалечаване...

И  ново  щастие,  малко  човешко  щастие
в  огромната  хладна  нощ.

image

Светлозар  Игов




Гласувай:
9


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: donkatoneva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2292795
Постинги: 354
Коментари: 219
Гласове: 65215
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031